вторник, 13 ноември 2012 г.

"Рожен", погледът към нашето бъдеще

Искам „Рожен” да не остане само кампания на социални мрежи и медии. Искам „Рожен” да успее. Искам всички ние да успеем – по какъвто и да е начин, с малко или повече пари, с думи, с протести, с инат, с каквото можем – да успеем да запазим погледа на България към звездите. Погледът, който заслужава. Рожен не е просто един връх в планината. Нека го направим нашият връх и нашият предел, след който ще знаем, че можем всичко, което си поискаме. Обсерваторията в Рожен трябва да бъде спасена. Трябва, за да си докажем, че щом сме успели да спасим нея, можем да направим всичко.

Ако премиерът и финансовият министър не искат да дадат 25% от това, което дадоха за излъчването на фубол по телевизията, ако те не искат ние да гледаме звездите, ако искат да ни пречупят, ако искат да ни натъпчат в дупките на лошия си материал, нека докажем, че няма да успеят. Нека им покажем, че сме тези, които наистина обичат страната си и искат бъдеще за нея. Нека им покажем, че можем да мислим по-добре и с по-голям хоризонт от техния. Нека спасим „Рожен”, за да предупредим, че всеки, който се опита да смачка желанието ни да се борим и нежеланието ни да сме държавата на чалгата, всеки един такъв човек ще бъде смачкан от нас.

Нека финансовият министър да дава пари за спортни зали, безсмислени футболни първенства и подслушвания. Нека премиерът си рита с „Бистришките тигри” и реже ленти. Нека министърът на образованието и науката мълчи. Нека президентът, който иска да развиваме „икономика на знанието” мълчи. Ако спасим „Рожен” от затваряне, ще сме доказали, че сме се издигнали над тях. Искам да спасим обсерваторията, защото това ще бъде урок, че нашите мечти са тези, които имат значение, тези, които ще се сбъднат, ние ще сме тези, чиито дела ще останат за много, много по-дълго време, отколкото на хората, случайно нарекли се „държавници и политици”.

Астрономите не излязоха на шумни протести, не освиркаха никого, не спират да се надяват почти на чудо, не прекратиха работата си и (все още) не са хванали полета, с който ще изоставят България. Те не поставят ултиматуми, дори направиха футболен отбор, за да влязат (или слязат) в стила на премиерските интереси. Те просто поискаха възможност да работят нормално. Правителството, което обича да дава пари на почти всеки, който покрещи под прозорците му, премиерът, който обича да се снима, режейки ленти и хвалейки се как вървим напред, министърът на образованието и науката, президентът, който иска да развиваме икономика на знанието – всички те упорито и мълчаливо убиват надеждата, че заслужават местата, на които са попаднали. И финансовият министър, който се похвали как е намерил повече пари за образование в следващия бюджет. Наистина ли бившиятслужител на Световната банка смята, че така ще успее да замаже очите на всички, които виждат как скоро няма да има нужда от пари за знание – защото няма да го има в тази държава?

Ако астрономите бяха бизнесмени, нямаше да са астрономи. Изкушавам се да отговоря само с това за по-голяма част от критиките, които в последните дни заливат обсерваторията в Рожен. Аз обаче мисля, че дори и на хора, които не си правят труда да почетат, преди да коментират, трябва да се отговаря търпеливо. Достатъчно търпеливо и аргументирано, за да те разбере дори и финансов министър като Симеон Дянков.

Нека малко да помислим и да сметнем какво стои зад неговите думи – с риск да се окаже, че всъщност финансовият ни министър е този, който не може да смята. Пари няма и сме в криза. Значи ще плащаме неотложните неща, пък другите ще ги степенуваме като втори по важност.

Хайде де, наистина ли? Пак да повторя – в кризисната 2012 г. разпределяме бюджет за следващата година, който като стойност е най-големият държавен бюджет на България. В този бюджет е пълно с наливане на пари на странни места, закърпване на дупки и пълен отказ да направиш план за неща, надминаващи предизборните боричкания и евтини театри. За следващата година издръжката на цялата президентска администрация ще струва над 6 млн. лв. Точно десет пъти повече струва издръжката на цялата българска наука – приблизително толкова са парите за БАН. И докато „феодалните старчета” ще трябва да се справят с толкова пари, колкото милозливо са им отпускани в последните години, администрацията на президента ще вземе с почти 50% повече. Другите отличници, наградени с най-голямо увеличение на парите от бюджета, са едни такива, чиято дейност трудно може да се пипне, но видимата й част осезаемо става все по-лоша и все по-безрезултатна. В тази редичка са Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (19.4% повече пари), МВР (13.5%), ДАНС (13.4%), Национална разузнавателна служба (12.8%). Извинявайте, ама последните три са службите, чието (без)действие позволи да се случи терористичен атентат в Бургас.

Е, ние на какво отгоре ще им дадем повече пари? С които, сигурна съм, ще изхраним дори не същинските им служители, а няколко отряда чиновнически излишъци, с основна дейност „Сутрин не работя, защото пия кафе, после обядвам, а следобед чакам да ми свърши службата”? Как смее човек на поста финансов министър да казва, че пари за наука няма, защото тя не се била реформирала? Да не би МВР и прилежащите силови структури да са се реформирали в секретна безотчетност, а ние да не сме разбрали?

Ако толкова иска реформи, защо министър Дянков дори не говори за предложението на ръководството на „Рожен” финансирането им да не е част от това на БАН, а да се вписва в отделно перо в бюджета? Защото може би така ще може да се направи неудобното сравнение, че издръжката на спортното министерство е 56 пъти по-голяма, от тази на най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа? Да, бюджетът на обсерваторията за година се движи около 700 хил.лв. В края на всяка тя е на дефицит и наистина, премиерът е прав, че всяка година учените предупреждават за затваряне, но то не се случва. Всяка една година „Рожен” живее на ръба и само хората там си знаят как се оцелява – с месечна заплата, равна горе-долу на 50 кг. по-евтино сирене, закърпване на покрива с тенекия, защото ако прокапе, ще бъде съсипана техника за милиони, и с постоянната мисъл как да платиш тока, за да работи тази техника.

Наистина ли е нагло тези хора да искат малко по-нормални условия? Аз се срамувам, че вземам по-висока заплата от тях. А вие, министър Дянков, не се ли срамувате? Не се ли срамува поне един от хората в парламента и правителството?

Как изобщо всякакви знайни и незнайни хора смеят да твърдят, че обсерваторията трябва да се затвори, защото учените не правели нищо, резултат нямало и не били предприемчиви да си изкарват пари? Как е възможно да се наведеш за кал, която да хвърлиш, без преди да си погледал добре по какво ще я хвърлиш?

1. Факт – Националната обсерватория „Рожен” печели много странични приходи. Нейните служители, които владеят по няколко езика, отделно от знанията си по физика и астрономия, постоянно печелят каквито проекти се сетите. Само че тези пари са строго определени за научна дейност. Няма как да вземат 50 хил. лв. за наблюдение на съзвездия и да си платят тока с тях.

2. Вие сещате ли се за други странични приходи? Може би трябва да започнат да печатат календарчета с изгледи от Вселената и да обикалят по улиците, предлагайки ги срещу левче?

За хора, които върло подкрепят пазарната икономика, ще припомня, че тя включва и разделяне на услугите – аз не си правя сама обувки, защото има специалисти. Затова не искам да живея в общество, в което астрономите са бизнесмени.

3. Факт – резултат от дейността на обсерваторията има. Макар и да не е видим с прости очи. В края на миналата година, когато пак се чудят как да си платят тока, астрономите обявяват, че са открили непознати досега активни ядра на галактики, а изследването им е публикувано в специализираното издание News of science. Разбира се, няма да е в „Стопански преглед” или каквото чете финансовият министър. За премиера не знам, защото „Винету” вече е написан и няма как астрономите да си публикуват откритията там.

4. Факт – наука е скъпа, дългосрочна инвестиция, която се изплаща стократно. Колко са се изплатили досега откритията на Никола Тесла, благодарение на които се крепи голяма част от съвременната енергетика? Колко са се изплатили откритията на Луи Пастьор, на Алберт Айнщайн, дори на Вернер фон Браун? Колко струва работата на Мария и Пиер Кюри и не ползваме ли всички ние това, което те са успели да постигнат? Ако Космосът не е нашето бъдеще, защо НАСА изпрати робот за изследване на Марс? Нима си мислим, че ние сме по-големите балкански хитреци, които само ще ползват постигнатото от другите и само ще си мечтаят „да сме като в Америка”, докато се почесваме с мрънкането „ми то сега е криза”. Кризата е в главите, не в делата, които още не си започнал .

5. Факт – всяка година има криза с парите за обсерваторията. Така е, а още в началото на всяка година е ясно, че бюджетът няма да стигне. Тази година това се усеща особено остро, защото има повишение на редица разходи – на електричество например. Така при фиксирани приходи разходите се увеличават. В счетоводните книжки му се казва дефицит. Дефицит, който има и държавата, и за да го покрие, финансовият министър има три варианта – да изтегли пари от резерва, да вземе дълг или да увеличи данъците. „Рожен” няма подобни възможности.

6. Факт – ако „Рожен” затвори сега, това вероятно значи завинаги. Техниката ще се повреди от ниските температури и после за възстановяването й ще са нужни много пари. Наивни сме да мислим, че това или следващото правителство ще ги извади. Освен това ако известно време са без работа, повечето специалисти ще си заминат. Те си нямат друго място в България, от което да гледат Вселената. Но такива места има в други държави, които не мерят науката си с кантара на глупостта.

Искам „Рожен” да оцелее. Сигурна съм, че всеки от нас иска. Всеки иска да може да отиде и да погледне през някой от телескопите. Иска да може да заведе детето си и дори да го запише на астрономическа школа там. Там то ще види, че има и други светове, а границите са единствено тези, които сами си слагаме.

България скоро отбеляза 23 години от падането на режима, по чието време беше построена обсерваторията. Ако някой го отбеляза с носталгия, а друг с радост, нека и двамата съберат сили над площадните крясъци и да погледнат към това, което сме наследили и което нямаме право да не запазим. България често е обвинявана, че не е можела да се бунтува и да защитава свободата си. Унгария имаше хора срещу танкове през 1956 г., Чехословакия имаше Пражка пролет, Полша имаше „Солидарност” в Гданск. Ние може да сме по-тихи, по-незабележими и да не сме герои. Нека обаче превърнем „Рожен” в нашия връх и нашата свобода. Защото всеки заслужава да види звездите.

Помислете какъв ще е нашият билет за бъдещето.  


1 коментар: