Да нахраним бедните

Една фирма е "абонирана" да печели най-много поръчки за доставка на финансираните от ЕС хранителни помощи
Текстът е публикуван в "Капитал Daily" на 12 октомври 2012 г. Още по темата може да намерите тук: 
"Жълтици от гъгрици"
"Негодна благотворителност"
"Сметките около храните за бедни повдигнаха въпроси"

Въпросите, повдигнати преди месец около "връзването" на сметките за хранителните помощи за бедни, финансирани от Европейския съюз, доведоха до още въпроси. В описанието на провежданите от Държавен фонд "Земеделие" търгове за различните продукти изрично пише, че офертите трябва да са за максимално количество стоки на минимални цени, което не се потвърждава от документите, с които "Капитал Daily" разполага. Интерес предизвиква и фактът от регистъра на Агенцията за обществените поръчки, че както в предишни години, така и тази повечето търгове са печелени от една и съща фирма - пловдивската ЕТ "Фантастика-95-Георги Цанков". От общо 15 позиции и тази година фирмата е спечелила девет.
По тези въпроси "Капитал Daily" получи отговори от ДФ "Земеделие", а от офиса на фирмата казаха, че в момента няма кой да коментира, тъй като управителят е в чужбина.

За да излезе сметката

Тази година заради кризата ЕС даде повече средства за хранителни помощи за нуждаещи се, като за България отпуснатата сума от 42 млн. лв. е петкратно по-голяма спрямо миналата година. За разлика от предишните кампании включените в списъците на нуждаещите се около 308 хил. души получават продуктите на два вместо на четири транша. Първият беше през септември, а вторият предстои на 24 октомври.
Общата сума на деветте стоки от първия транш, разпределени в пакети от около 12 кг, беше 6.261 млн. лв. с ДДС, което означаваше, че при втория на бедните трябва да бъдат раздадени или много повече, или много по-скъпи продукти, за да излезе крайната сметка от около130 лв., получена от разделянето на предоставените от ЕС 42 млн. лв. на броя на хората в списъците.

Тогава от фонд "Земеделие" обясниха, че във втория пакет ще бъдат включени и други храни - олио, конфитюр, леща, картофено пюре, пчелен мед и кафе от типа "Инка", но без да уточняват количествата. Преди няколко дни на запитване на offnews.bg от фонда дадоха справка, според която пакетът от втория транш ще тежи общо 57 кг - рекордно количество за еднократна помощ, раздавана в България. Това, което ще остане неясно, е дали това количество е първоначално замисленото, или е нараснало вследствие на медийния интерес по темата.


Търгов алгоритъм
Според ръководството на фонда, който организира поръчките, ЕТ "Фантастика-95-Георги Цанков" е спечелила пет от търговете с най-ниска цена, а за четири позиции е избрана за победител след оттеглянето на класирания на първо място кандидат. Такъв е случаят с офертите за захар, олио, конфитюр и кафе - избраната първоначално за доставка на първите три продукта "Кестрел фууд" е предлагала продуктите най-евтино, но след като се е отказала и от трите участия, победител с цени, по-високи от средните пазарни без ДДС, се е оказала пловдивската фирма (виж таблицата). "Фантастика-95" печели и поръчки за доставки на храни за армията, а миналата година в. "24 часа" съобщи, че за един от тях тя е спечелила с нередовни документи.
За "кафето" "Инка" няма информация кой е отказалият се класиран на първо място кандидат, но отново е било в полза на пловдивския търговец. Така бедните ще пият продукта от цикория, доставен им на цена от близо 20 лв. на килограм без ДДС. За сравнение, в магазините пакет от 150 г "Инка" се продава за 1.50 лв., а цената, с която доставчикът е спечелил позицията, е сравнима с тази на марки кафе като "Якобс" и "Чибо".
На въпрос как се е стигнало до избора на продукта от цикория в пакета с помощите, от фонда обясниха, че при проведена анкета сред бенефициентите на помощите те са поискали те да включват и кафе, а от Българския червен кръст са препоръчали "Инка", защото напитката не съдържала кофеин.
За друг продукт - килограм обикновени вафли във втория транш, справката показа, че по цени на едро на тържищата струва 4.30 лв., а поръчката е направена за 5.99 лв. без ДДС.

Спестихме пари
След като от "Капитал Daily" поискахме точна справка за договорените количества и цената на всяка една стока, от ДФ "Земеделие" разпространиха съобщение, в което посочиха, че общата стойност на договорените хранителни продукти от програмата е с 6 млн. лв. по-ниска от средните им пазарни цени на едро. "Обстоятелствата, свързани с по-високите цени на посочените три продукта, са констатирани от ДФ "Земеделие" още в самото начало", посочиха от институцията, като обясниха, че при отказ от тяхна страна да сключат договорите е имало опасност спечелилият да съди фонда, а заради забавянето - да се изгубят пари за помощи от ЕС.

Цената на храните

Продукт	Обща стойност на общ.поръчка (в лв.)	Единична цена според договора (без ДДС)	Цена на едро	Доставчик
Брашно	1 555 415	0.49	0.84*	"Валпарего"
Ориз	1 490 091	0.7	1.98	"Ви Ем Пи"
Спагети	1 021 621	1.02	1.85*	"Спанос"
Нишесте	182 882	4.79	2.67*	ЕТ "Фантастика 95-Г.Цанков"
Бисквити	604 284	2.76	3.78	ЕТ "Фантастика 95-Г.Цанков"
Вафли	2 262 099	5.99	4.30	ЕТ "Фантастика 95-Г.Цанков"
Макарони	714 201	1.00	н.д.	"Валпарего"
Захар	5 394 000	1.93	1.75*	ЕТ "Фантастика 95-Г.Цанков"
Олио	6 231 000	2.72	2.92	ЕТ "Фантастика 95-Г.Цанков"
Боб	5 927 200	1.96	2.96	ЕТ "Фантастика 95-Г.Цанков"
Леща	5 282 400	1.4	1.99*	ЕТ "Фантастика 95-Г.Цанков"
Конфитюр	2 387 000	3.07	н.д.	ЕТ "Фантастика 95-Г.Цанков"
Пюре	2 168 279	6.88	8.56*	"Чех - Йосиф Новосад"
Кафе тип "Инка"	1 399 584	19.44	8.7**	ЕТ "Фантастика 95-Г.Цанков"
Мед	2 825 000	5.49	н.д.	"Панда – И.П."

*Заб. Продуктите без знак * са с ДДС, на стоковите борси и тържища
*Цените са от актуални продуктови каталози на магазини "Метро", без ДДС
**Посочената цена е за кафе "Нова Бразилия"
Източник: магазини "Метро", последен бюлетин на ДКСБТ

Проблемните продукти (цените са в лв., без ДДС)

Продукт             Цена по бюджет на фонда              Цена на едро по време на избора 

Захар                            1.93                                             1.66 

Олио                            2.72                                             2 41  

Боб                               1.96                                             2.08 

Леща                            1.40                                             1.33 

Конфитюр                   3.07                                             2.60 

Информация: обществени поръчки, източник на "Капитал Daily"

Сметките около храните за бедни повдигнаха въпроси

Част от отпуснатите 42 млн. лв. са за интервенционно зърно по високи ставки


Текстът е публикуван в "Капитал Daily" на 14 септември. Останалите материали по темата можете да видите тук: 

"Жълтици от гъгрици"
"Негодна благотворителност"
"Да нахраним бедните"

Шумната реклама тази есен на раздаваните с пари от програмата "Благотворителност" на Европейския съюз хранителни продукти на най-бедните в България предизвика догадки как се връзват сметките по описаните от земеделското министерство параметри на започналата на 10 септември кампания.

Министър Мирослав Найденов съобщи, че над 308 хил. души ще получат хранителни помощи за близо 42 млн. лв., като през тази година заради кризата отпуснатата от ЕС сума е скочила пет пъти в сравнение с 2011 г., когато са били разпределени храни за 8 млн. лв. За разлика от досега нуждаещите се ще получат продуктите не на четири, а на два транша, като доставката на следващия ще е от 24 октомври.
След проведените обществени поръчки от Държавен фонд "Земеделие" с условие за постигнати най-ниски цени храните се доставят от фирмите изпълнители в 30 областни склада на Българския червен кръст (БЧК). Общият им обем се изчислява на 22 000 т. За разходите по транспортирането им беше обяснено, че са включени в офертите, с които фирмите са кандидатствали.
Продуктите се раздават на нуждаещите се по списъци, изготвени от Агенцията за социално подпомагане, от служители и доброволци на БЧК в 337 пункта. Според параметрите на тазгодишната кампания всеки от бенефициентите трябва да получи в двата транша храни за общо над 130 лв. с ДДС, както показва разделянето на общата сума от 42 млн. лв на броя на включените в списъците 308 470 души.

ЕС черпи с "Инка"
През първия транш всеки, включен в програмата, ще получи около 12 кг от 9 вида хранителни стоки: брашно - 5 кг; ориз – 1 кг; спагети – 1.5 кг; захар – 1 кг, зрял фасул – 1 кг; макарони – 1.2 кг; обикновени бисквити – 0.400 кг; обикновени вафли – 0.900 кг; царевично нишесте - 0.140 кг.
За втория транш се предвижда същият пакет, допълнен с още пет продукта - олио, конфитюр, леща, картофено пюре, пчелен мед и кафе от типа "Инка". ("Инка" не е кафе, а продукт от цикория - в магазините кутия от 150 г струва 1.50 лв.)

Как се "пълнят" 130 лв.
Изброените продукти в пакетите от първия транш и тяхното количество всъщност повдигна съмненията, че нещо не е наред в сметките. Според отговора, който "Капитал Daily" получи от фонд "Земеделие", общата стойност на храните от първия транш е 5 217 520 лв. без ДДС, или 6.261 млн. лв. с ДДС, които, разделени на броя на бенефициентите, показват, че стойността на един пакет от първия транш е около 20 лв.
Така за втория транш остава почти шесткратно по-голяма сума от близо 36 млн. лв., която трудно би се усвоила само от включването на петте допълнителни продукта. Дори тяхната обща стойност да е също 20 лв.с ДДС, общата цена на продуктите в двата транша за един получател ще излезе около 60 лв., което е наполовина по-малко от изчислените 130 лв. с ДДС - според посоченото от земеделския министър съотношение между отпуснатите от ЕС пари и броя на получателите на помощите.

Скъп бартер
На въпрос как се очаква да бъде покрит остатъкът от близо 36 млн. лв от ДФ "Земеделие" обясниха, че сумата от 42 млн. лв. (21 млн. евро) е дадена от ЕС като помощ, но с условието с част от тях да се купи интервенционно зърно. Цената му е определена по ставки на ЕС и тя е доста висока, посочиха от фонда. По тази схема ЕС дава пари за храна за бедни, но с уговорката да използваме една част за покупка на ечемик, който пък да разменим на бартер за ориз, брашно и др. продукти.

Спестяване без данъци - пет варианта, които още не се облагат

Материалът е публикуван на capital.bg и във в. "Капитал Daily". Приятно четене! 

Имам един приятел, който в последно време за почти всяка идея на правителството казва: "Те ще се откажат, няма смисъл да я коментираме". Досега е бил прав в много случаи, включително и преди седмици, когато се завъртя предложението за лихви върху дохода от депозити.

Сега обаче идеята отново влезе в дневния ред, внесена официално като предложение от правителството в пакета от законови изменения, съпровождащи Бюджет 2013. Ако приятелят ми не се окаже прав за краткия живот на тази идея, предлагаме ви няколко алтернативни варианта за инвестиции, които (все още) не се облагат с данъци, а рискът им е сходен с този на банкови депозити.

Да изпреварим данъка

"Добра инвестиция могат да бъдат дългосрочни депозити за 2-3 години, при които при които лихвите се плащат еднократно в началото. Т.е. ако си направиш такъв депозит до края на тази година, не би трябвало да плащаш данък върху лихвата, тъй като новият данък ще важи за доходи от 1 януари 2013 г.", коментира инвестиционният консултант Васил Караиванов.

Другото му предложение са взаимни фондове, за които се плаща такса управление, но засега доходът от тях не се облага. "Предполагам, че банките активно ще започнат да си промотират взаимните фондове на паричния пазар и така да осигуряват на клиентите си по-висок доход", каза Караиванов.

Друг вариант е застраховката "Живот" - тя е спестовен продукт, доходите също все още са необлагаеми. Освен това, ако ви осъдят за неплатени сметки, кредиторите ви нямат право да пипат парите по този спестовен инструмент, обясни консултантът.

"Отделно от това застрахователните компании дават и кредити на база натрупаната сума от застраховката - т.е. можеш да ползваш временно (за година обикновено) парите, които си натрупал, без да чакаш крайния срок", добави той.

Ето и вариантите за различни необлагаеми инвестиции, които събрахме за вашето финансово планиране:

1. Взаимни фондове

Доходът от инвестиции в ценни книжа е необлагаем, а при най-нискорисковите доходността е сходна с тази на банковите депозити. Става дума основно за фондове, инвестиращи на паричния пазар, т.е. в различни нискорискови инструменти, включително депозити. Те може да плащат данък, но вашият доход ще е чист. Предимството им пред депозита е възможността за свободно теглене на пари без да се губи доход, освен това в някои периоди те може да надминат банковите лихви. Недостатъкът е, че доходът не е гарантиран, а е напълно възможно в определен период той да е по-нисък, отколкото на банковия влог.

Money Market Funds (MMF), както са известни още тези инструменти, все пак са най-нискорисковите и много рядко бъдещата им доходност се различава съществено от предишната. Другият вид са обикновените нискорискови фондове, които влагат в облигации, депозити и много малко - в акции. Тяхната доходност може да е по-колеблива.

Важно е да се знае, че за разлика от банковия депозит, парите във взаимен фонд не са гарантирани. Тоест, ако избраният от вас фонд има отрицателна доходност, може да загубите част от внесената сума. На теория с MMF това би трябвало почти да не се случва, но българската практика показва обратното. Наскоро консервативният фонд на вече закритото дружество "Стандарт инвестмънт" отчете сериозни загуби.

За разлика от банката, чиито фалит плаши съня на спестителите, при взаимните фондове парите на инвеститорите се съхраняват отделно за всеки фонд и той юридически не може да фалира като кредитна институция. Затрудненията му може да означават загуба на вложени средства, или пък да има прехвърляне към друг фонд, но със сигурност няма как да загубите правото на собственост върху тях. Информация за почти всички български взаимни фондове има на сайта на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).

2. Доброволен пенсионен фонд

Освен, че е добър вариант за спестяване "за далечни черни дни", той предлага и данъчно облекчение. До 10% от облагаемия доход, вложен в такъв вид пенсионно осигуряване, се освобождава от данъци. С една дума - вместо да давате тези пари на държавата да ги харчи тя, може да ги поверите за инвестиране и да получите доход.

Внимание! Гаранция срещу загуби и тук няма. Имаше известен период около най-голямата борсова криза, когато пенсионните фондове губеха доход. Той обаче премина и те от доста време са на плюс. Вложените пари не се гарантират, но като цяло повечето пенсионни компании инвестират по-консервативно, с цел да избегнат загуби.

Недостатъкът е, че при теглене на пари преди да сте навършили пенсионна възраст, плащате спестените 10% данък. Той не се дължи, ако изтеглите само доходност. Така ако имате 500 лв. в доброволен фонд и той ви е донесъл 30 лв. за година, толкова ще бъде максималната сума, която може да изтеглите, без да плащате данък. Данни за доброволното пенсионно осигуряване може да откриете на сайта на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и на Комисията за финансов надзор.

3. Застраховка "Живот"

И при нея може да спестите 10% от облагаемия си доход, като ги вложите в животозастрахователна полица. Тя обаче е доста по-обвързваща от горните две алтернативи. На пазара има множество продукти от този вид - инвестиционна, детска, за рента, класическа... Обичайният вариант е след подписването на договора всеки месец да правите определена вноска (ако спрете за известен момент, полицата не се прекъсва), срещу което получавате няколко неща.

Основното е обезщетение при злополука, което е и целта на тези застраховки. Например, ако си счупите крака при каране на ски и не можете да ходите на работа, животозастрахователят ще ви плати обезщетение. Същото се полага и на наследниците на починалия застрахован. При полици със спестовен характер парите носят доходност след определен срок.

Изтеглянето предсрочно може да я загуби или намали, освен това при предсрочно теглене ще трябва да плащате 10% данък, от който сте били освободени при сключването.

Някои застраховки носят гарантиран доход, други - не. Цената на застраховките скача, ако застрахованото лице е в напреднала възраст или ако неговата работоспособност засяга финансовото състояние на повече хора.

Най-важното, както и при всяка инвестиция, е да прочетете внимателно договора си, както и общите условия на компанията. Ако ви трябва консултация, може да се обърнете към застрахователен брокер - те се занимават професионално с това, а комисионите им не ги плащате вие, а застрахователната компания, ако купите полица. Данни за лицензираните животозастрахователи има на сайта на Комисията за финансов надзор.

4. Инвестиции в ETF

Те са доста по-рискови, но си заслужава да ги отбележим. Това са борсово търгувани фондове - exchange trading funds, които следват почти плътно цената на определен актив. С прогнозите, че храните ще поскъпнат, може да залагате на ETF, следващ някоя стока - например цената на пшеницата.

Предимството им е, че за разлика от търговията с фючърси, може да играете с по-малки суми, а и парите ви са ликвидни.

Недостатъци: нямате абсолютно никаква гаранция на вложението; покупката става през инвестиционен посредник, а в България таксите не са ниски и за малка сума доходността ви може да е колкото комисионата. Повечето ETF се търгуват в САЩ, данни за тях има при акциите на съответната борса, например в портала finance.yahoo.com.

5. Инвестиция в злато или сребро

И тя, подобно на ETF, е доста по-рискова, отколкото депозитът. Покупката на инвестиционно злато е различна от покупката на монета или бижута, освен това трябва да се има предвид, че това не е много ликвиден актив. В България вече има няколко компании и банки, предлагащи продажба и изкупуване на инвестиционно злато.

Неговата цена силно влияе върху тази на среброто, което често е наричано "златото на бедните". Недостатъкът на инвестицията в злато е високата цена, затова много хора се насочват към среброто. Последната цена на белия метал е 34.22 долара за унция, а на златото е 1769 долара. От началото на годината и двете показват повишение, но със спадове през летните месеци.

Нашият съвет е да не избирате такава инвестиция, ако търсите гарантиран доход и нисък риск. Разбира се, винаги можете да заложите на златни или сребърни монети с надеждата, че дългосрочно цената ще се покачва. В Турция например една значителна част от спестяванията на хората са именно в златни монети, това си е вид традиция. В Индия пък предпочитат бижута.

А защо точно депозити?

При обявяването на проекта за промяна в данъчното облагане много икономисти предупредиха, че това ще доведе до отлив на пари от банковата система и крайната цел да се обложат много богатите изобщо няма да се постигне. Това е логично, като се има предвид, че точно те са хората, които могат да бъдат най-мобилни, най-информирани, могат да използват съвети на счетоводители и икономисти и да си спестят плащането на повече данъци.

Васил Караиванов смята, че няма да се стигне до излизане на много пари от банковата система. "Но една част със сигурност ще се изтеглят", коменира той.

Според макроикономиста Георги Ангелов данъкът ще засегне честните вложители, а сивата икономика ще остане безнаказана. "По-добрият вариант е да правим реформи. Сивата икономика плаща изцяло в брой. Избягва и данъци, и акцизи. Тоест сивата икономика ще избегне и този данък, защото не си държи парите в банките", смята анализаторът.

Какъвто и да е резултатът от промените в данъчните закони, винаги и навсякъде важи съветът да се информирате и да търсите различни възможности, дори и да ви се струва безсмислено, защото парите ви са малко. В края на краищата - те са си резултат от вашия труд, ще носят доход на вас и няма смисъл да го губите, след като и без това инфлацията постоянно намалява стойността на спестяванията.

Бележка на автора: текстът не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!