вторник, 5 март 2013 г.

Канибали на чуждата болка

На 27 февруари, седем дни след като подава оставка, все още действащия премиер Бойко Борисов приема в болница “Лозенец” новият български патриарх. Правителствената пресслужба не пропуска да информира всички накъде се движи кръвното на Борисов и как тупти сърцето му.

По това време, някъде далеч на Изток, лекари във Варна се борят за сърцето на един млад мъж. Приятелите му нямат с какво да му помогнат, освен да молят да се дари кръв. Докато социални мрежи и шепа медии споделяха, че Пламен Горанов има нужда от кръвопреливане, казионните се бяха вторачили в налягането на Борисов и споделяха снимките на пресцентъра му.

Пламен Горанов се бори за живота си по-малко от две седмици. И почина на националния празник. През това време ГЕРБ се занимаваше със странни договорки, опитваше се да имитира нещо като самокритика и умуваше “Абе ние подкрепяме ли го още тоя Киро Йорданов, или да го жертваме?”

ГЕРБ, които издигнаха Йорданов за последния му мандат като кмет на Варна. Йорданов, срещу когото Пламен Горанов протестираше. ГЕРБ, чиито чадър над ТИМ беше видим от всички. ТИМ, срещу които Пламен Горанов се изправи.

Докато години наред Пламен, заедно с хиляди други млади хора се опитваше да работи честно, да не емигрира, да прави живота по-красив, структурите на ГЕРБ грижливо поддържаха чадърчета над любимите си олигарси. Не мога да говоря за всичките им схеми и покровителства, мога да разкажа само за три от тях.

ГЕРБ смени ръководството на Комисията за финансов надзор. Тази комисия надзирава двете пенсионни компании на ТИМ - “ЦКБ-Сила” и “Съгласие”. Нито, нито веднъж те не отнесоха санкция за преливането на пари в свързани лица, нито веднъж не се чу за проверка на сигналите – как техни представители се договарят с работодатели, да прехвърлят служителите си към техните пенсионни фондове.

ТИМ си има застрахователна компания. Тази компания, “Армеец”, беше един от най-върлите противници на премахването на маркирането на автомобили, заради което се слагаха лепенки “анти-кражба”. Никой не провери защо преди години колите на клиенти, отказали се от компания, която слага маркировка, се крадяха. Не се оправдавайте с предишните – давността и отговорността не свършват с всеки мандат.

Никой не провери, никой не санкционира, никой не се запита как така взаимни фондове, гравитиращи около ТИМ, за дни привличаха десетки милиони левове. Които пак се инвестираха в компании на групата.

Почти четири години ГЕРБ подкрепяше куп монополисти, олигарси, съмнително забогатели, подкрепяше техните феодални протежета, сред които беше Киро Йорданов. Почти четири години ГЕРБ не ревизира сметките на предишната власт, не сгъна чадърите й, не пожела да види какво става във Варна. Или, впрочем, виждаше. Но на ГЕРБ това му харесваше. Мълчанието беше толкова удобно, толкова беше хубаво да поглеждаш подигравателно някакво си момченце, тръгнало да вика “Долу ТИМ!”. Ама толкова беше удобно удобните ти медии да го наричат хипи, беден, безработен, луд, депресиран, толкова беше удобно просто да плащаш на лумпени, които да пишат обиди по форумите.

И два дни след като Пламен Горанов почина, толкова лесно изглежда да обявиш траур за него. Официален. Правителствен. Да сложиш мъката в рамки. Да смяташ, че спуснатите наполовина знамена ще вдигнат рейтинга ти. Това не е дори лицемерие. Това не е цинизъм. Това е желание да ядеш чужда болка. Това е канибалски опит да си спасиш някакви проценти електорална подкрепа. Смятате, че тя се мери в изпратените прессъобщения, които клакьорите ви разпространяват светкавично със сериозен глас? Не, подкрепата се мери с поне капчицата морал, която всеки човек би трябвало да има. А вие го нямате.


Официално прессъобщение от правителствената пресслужба, изпратено до медиите в 14.11 часа на 5 март:

"Във връзка със смъртта на самозапалилия се на 20 февруари т. г. Пламен Горанов, правителството в оставка обявява 6 март 2013 г. за ден на национален траур.

Решението на кабинета в оставка е взето неприсъствено."