Всяка една сутрин, когато светът се изправя пред очите ни, когато виждаме и веднага забравяме колко е прекрасен, толкова малко са хората, които благодарят на едно от най-големите чудеса на природата, без които земята, въздухът, дори небето нямаше да е същото. Всяка сутрин почти всеки от нас забравя да благодари на милиардите малки същества, без които светът нямаше да бъде толкова красив и цветен. Пчелите са надживели няколко епохи и през това време са променили цялата природа до вида, който познаваме днес. Пчелите са нещо повече от производители на мед и насекоми. Без тях на Земята почти нямаше да има цветя, плодове, зеленчуци, а изборът ни на храна щеше да се разпростира основно между пшеница, ориз и царевица. На пчелите дължим растежа на всички цъфтящи растения, те са в основата на над 70% от храната, която се произвежда днес по света.
Хората обичат да се гордеят с това, което изобретяват; с новите хоризонти, до които стигат; със земите и небесата, които покоряват. Но няма нито един човек, който би могъл да замени дори един кошер. Никое изобретение, никоя лаборатория, никой гений, ничия ръка не би могла да направи това, което правят пчелите.
За изчезването им има много причини. Главната е алчността. Тя обединява отравянето, отказът на пчелари да продължат да се занимават с отглеждане на кошери, липсата на достатъчно цвят и гладната смърт на хиляди пчелни семейства. Алчността трови почвата, от която израстват цветове, смъртоносни за едно от най-важните и неповторими същества на планетата. Алчността са химическите концерни като BASF, Syngenta, Monsanto...Алчността са производители на зърно, искащи да бъдат много богати, много бързо. Алчността е заливането на огромни площи с еднотипни култури, в които няма и едно медоносно цвете. Алчността убива гори, отсича уж ненужни храсти, създава отровни семена и изпълва въздуха с лабораторни смеси, обричайки пчелите на унищожение.
Алчността беше (и дано вече не е) решението на 14 държави, сред които и България, да не искат забрана на смъртоносни пестициди, взето в средата на март. Алчност ще бъде, ако и второто гласуване в ЕС не одобри забраната, алчност, която води до самоунищожение.
В понеделник, 13.30, до Министерски съвет ще има нов протест, с който да кажем, че искаме забрана, защото искаме да има утре. Независимо дали можете да дойдете или не, разпространете съобщението. Ако ние не говорим, тишината и стремежът към пари ще продължат да убиват - първо пчелите, скоро след това и познатия ни прекрасен свят. Ние сме единствените, които могат да убият алчността така, както тя се опитва да убие нас. Помислете за нея като за вирус, който изсмуква живота. Срещу него има само едно лечение - твоят глас.
