Новата западна дестинация

Част от текста е публикуван в бр. 6 на в. "Капитал Daily" от 2014 г. 

През 1986 г. легендарната югославска рок-група Bijelo Dugme издава албума си “Pljuni i zapjevaj moja Jugoslavijo”. На обложката е група китайски момичета във военни униформи, танцуващи балет с оръжие. По това време Сърбия е част от Югославия и формално е зад Желязната завеса, със социалистическо управление, но режимът е много по-отворен към Западна Европа, отколкото останалата част на тоталитарния свят. В продължение на дълги години в България предприемачеството е напълно заличено и има почти пълна забрана за пътуване извън социалистическия лагер за почти цялото население. През тези години на запад от Калотина се радват на доста по-либерален режим, възможност да развиват малък бизнес, да пътуват, а цензурата в медии, литература, музика, филми, е далеч по-малка. 

Казано накратко - преди 1989 г. ориентацията на Сърбия, като част от Югославия, е по-скоро към "Запада", а България гледа на Изток, към СССР и държавите в негова орбита като Китай. В началото на 90-те години, след разпада на федерацията част от държавите продължават про-западната ориентация и надграждане на пазарна икономика, но Сърбия дълго време не е сред тях и ерата на Слободан Милошевич обтяга отношенията с много държави, включително и България. Падането му от власт за много чужди компании е като знак да започнат да гледат на Сърбия като на възможност за инвестиции и разширение на продажбите си. Засега числата за търговията между България и Сърбия не са много обнадеждаващи - през последните две години има спад в износа и вноса.

Силата е в очакванията

Сърбия е като България преди десет години. Докато събирах коментари за текста често чувах това определение. Зад израза се крие много повече истина, отколкото изглежда на пръв поглед. Сърбия в момента не е просто държавата, която с усилия е преминала първите години от възстановяването си след режима на Милошевич, както и ние преминавахме кризата от 1997 г. Нито е просто поредната държава с преговори за членство в ЕС и опити да реформира икономиката си и да намали държавните разходи. Сърбия, приличаща на България преди 10 години, е една от многото все още недостатъчно използвани възможности за развитие на българските компании. В последните години силно расте броят на българските фирми, които започват бизнес под някаква форма със западната ни съседка – като износ на стоки, или като създават свои дружества там. 

Откъм публична информация последните месеци са пълни с идеи за нови съвместни проекти на държавно ниво - магистрала между София и Ниш до края на 2016 г., обещано от регионалните министри Даниела Терзиева и Игор Мирович, както и нов граниченпункт между българското с. Салаш в общ.Белоградчик и Ново Корито в Сърбия, проектът за който отлежава десетилетия. А няколко седмици по-рано президентите Росен Плевнелиев и Томислав Николич лансираха идеята за магистрала между София и Белград. На българо-сръбски форум преди няколко дни зам.-министърът на икономиката Красин Димитров (който е работил като консултант по приватизация в Сърбия) обяви няколко мерки, които да подпомагат българския износ и инвестиции, като освен за съседната, те ще важат и за други държави.                                                                                                       

Няма нужда да се заблуждаваме – средата не е лесна, много от проблемите там при нас вече отдавна сме ги преодолели и може би изглеждат като изостаналост. Нито една от компаниите, споменати в този текст, не казаха, че е лесно, но всички гледат на Сърбия като на перспектива, която макар сега да носи не много приходи и възможности, след години ще им се отплати за положените усилия.

Перспективата ЕС

Именно като България преди десет години и в Сърбия има потенциал за ръст на потреблението и приток на европейски фондове от предприсъединителния период. Не са малко българските компании, които от години изнасят или поне са се опитали да изнесат бизнес към западната ни съседка не само като търговци на стоки, а и като инвеститори. Наскоро пътностроителната “Трейс груп Холд” обяви, че учредява дружество в Сърбия - New Bridges, което вече работи по проекти, а от “ЕР Холдинг” (бивш “Енергоремонт холдинг”) определиха страната, наред с другата част на Западните Балкани, като един от приоритетите си за международно развитие. Западната ни съседка е и един от пазарите за продуктите на хигиенни препарати “Фикосота синтез”, като изпълнителният директор Красен Кюркчиев определи продажбите им там като добри. За друг производител на бързооборотни стоки – сладкарската “Престиж 96”, Сърбия е един от съседните пазари, където компанията планира да разширява продажбите си и да стъпи по-сериозно, обясни изпълнителният директор Анастасиос Панайотопулос.

Основните пречки, от които се оплакват български компании в Сърбия, са бавна администрация, отчасти остаряло законодателство и протекционистична политика към сръбски компании в някои области на икономиката. И по трите проблема новото сръбско правителство дава заявка да работи сериозно за преодоляването им, но поне засега те си остават.

Александър Миличевич, първи съветник в Посолството на Сърбия в София, предпочита да подчертае възможностите, които се отварят за българските компании, решили да стъпят на запад от Калотина. Например преференциалните условия за производителите да изнасят в няколко държави, с които Сърбия има споразумения за по-ниски мита (виж текста долу), културната близост на българи и сърби, европейските фондове, по които тепърва ще се провеждат търгове, както и желанието на страната да бъде наистина отворена за чужди инвеститори. Като перспективни сектори за партньорство и бизнес Миличевич вижда и туризма, особено в комбинирани пакети за крайграничните райони.

Малко помощ от институциите

“Ако някоя компания има нужда от съвет или се сблъска с проблем, веднага може да се обърне към посолството ни в София и ние ще съдействаме”, коментира Миличевич. От Посолството разчитат бизнес връзките да се развият и със създаването на Българо-сръбска търговско-промишлена палата. Тя съществува едва от няколко месеца и до средата на следващата година членството в нея е безплатно, безплатни ще са и повечето й услуги. Надеждите са после палатата да се самоиздържа от членски внос и различни събития и освен в граничните области, да подпомага контактите между компании от цяла България и цяла Сърбия. Българското Министерство на икономиката също смята да организира бизнес форуми, на които да се обсъждат условията за правене на бизнес в Сърбия.

Все пак, колкото и да напредват двустранните отношения, до влизането на страната в ЕС границите остават, а доста правила може да не се харесат особено на българските компании. Факт е, че в много области, където държавата провежда търгове и плаща с обществени средства, има политика, която подпомага местни компании. Преди няколко месеца бившият вече транспортен министър Милутин Мърконич предложи направо, че ще е добре местни компании да продължат строителството на пътища след развалените договори с обявената в несъстоятелност Alpine Bau. Но все пак – Мърконич вече не е министър, а новото правителство начело с Ивица Дачич сериозно се е заело да докаже, че страната ще е отворена към Европа и с добро отношение към всички, желаещи да правят бизнес в Сърбия. Дори и със сегашните правила, които дават предимство на местни компании, включително за износ към държави с преференциални митнически споразумения, с намирането на партньор и създаването на смесено дружество е добър вариант. Това съветват повечето от фирмите, които вече имат опит. Препоръката не е само заради използването на по-изгодни условия, а и заради споделянето на опита и познаването на местния пазар.

Не може и без риск

“Условията за инвестиции в Сърбия могат да се оценят като добри от гледна точка на потенциала за развитие на региона като следваща държава-членка на ЕС и съществуващите пазарни ниши в сферата на публичните услуги, но има и рискове”, коментира инж. Николай Вълев, директор на “Трейс интернешънъл” и мениджър на международната дейност на “Трейс груп Холд”. Той добави, че трябва да се отчита липсата на окончателна позиция на страната в процеса по присъединяване към ЕС, а резерви поражда и вътрешната политика за съкращаване на разходите с оглед на глобалната криза, която се отразява негативно в Сърбия. От няколко месеца новото сръбско правителство се изправя пред предизвикателството да ограничи силно държавните разходи, а в началото на октомври финансовият министър Лазар Кръстич обяви, че те ще включват намаление на заплатите в бюджетния сектор и увеличаване на ДДС. В момента страната има бюджетен дефицит 6.5% от БПВ и 19 млрд. евро външен дълг. В същото време и безработицата надминава 20%. Притесненията са, че това би намалило като цяло покупателната способност в страната, в която коренни икономически реформи изглеждат неизбежни. Сърбия все още има много държавни компании и една от препоръките на Европейската комисия е за приватизация и подобряване на средата за бизнес.

Представител на финансова компания, която обмисля по-сериозно стъпване на сръбския пазар, коментира, че бавните и тежки административни услуги са сред сериозните проблеми с които се сблъскват. Във финансовия сектор в Сърбия изглежда предстоят размествания – за последната година три банки, контролирани от държавата, бяха закрити. В същото време австрийската UNIQA Insurance Group обяви, че ще придобие застрахователния бизнес на швейцарската Baloise Group в Сърбия и Хърватия срещу общо 75 млн. евро.
Данаил Данилов, член на борда на директорите на “Спиди” коментир

а, че определено има възможности за инвестиции в сферата на куриерските услуги. Според него, общо погледнато, отношението на местния бизнес към български инвеститори е по-скоро положително, но от друга страна бизнесът в страната все още не е много отворен заради структурата на частното предприемачество. Последното се състои от няколко големи конгломерата с многопосочни интереси и множество малки фирми, които са между сивата и бялата икономика, по думите на Данаилов. По негови наблюдения в Сърбия определено се опитват да подобрят средата за инвестиции и в перспектива след присъединяването към ЕС западната ни съседка може да ни изпревари по развитие на малкия и среден бизнес, защото има по-развити традиции.

Ориентиране в обстановката

От “ЕР Холдинг” обясниха, че оценяват високо сегашните възможности за икономическо развитие и виждат добри възможности за участие в нови енергийни проекти. „На един чужд пазар се стъпва не заради проблемите, а заради възможностите. Възниквали са текущи проблеми, но сме ги решавали и с помощта на местните партньори и институции“, коментира Иван Личев, председател на борда и финансов директор на холдинга. Намирането на първоначални контакти беше посочено като предизвикателство от „Трейс Груп Холд“, а при „Спиди“ това е било намирането на местен партньор.

Работа с местен партньор препоръчват от „Медика“ - производителят на медицински изделия и лекарства от години изнася за Сърбия, и работи на силно регулиран пазар като болничния. „Нашият опит ни показа, че трябва да работим с местен партньор, който познава пазара“, обясни изпълнителният директор на компанията Пенка Тишкова. От 2007-2008 г. дружеството работи активно на болничен пазар, т.е. участва в търгове. Заради „ценовата война“, както я определи Тишкова, постепенно се изтеглят от болниците за сметка на свободни продажби в аптеки. Законови неуредици са причина голяма част от търговете да са с много кратък срок за доставките – за не повече от три месеца, а освен това сръбските компании имат законово предимство – при класиране те могат да спечелят с 20% по-висока цена над офертата на чуждестранен участник. Предимство е плащането – там няма такива забавяния като в България, освен това болниците имат голям бюджет и заявяват големи количества, обясни Тишкова.

Тя разказа и за негативния опит на „Доверие Обединен холдинг“ в страната („Медика“ е част от холдинга). Преди няколко години веригата за дома и строителството „Мосю Бриколаж“ прави дълго време опити да се наложи на сръбския пазар, но така и не успява да постигне добро представяне, затова се изтегля. Освен трудностите с намирането на служители, Тишкова изтъква като основна причина и тежките порцедури по покупки на държавни и общински терени и получаването на разрешителни.

Подобен проблем продължават да отбелязват и от „Трейс груп“ Николай Вълев обясни, че чуждите изпълнители срещат трудности с достъпа до обектите заради големите затруднения на държавата да осъществи навременното одържавяване на терените. Той подчерта доброто отношение на местните власти, за които привличането на инвеститори и подпомагането им, доколкото могат, е сред основните им приоритети.

Как България помага на износителите

- Държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити – освен за износители, ще стимулират и финансово-кредитни институции.
- Финансиране през ББР, свързано с внос и износ, застраховане, гарантиране на заеми. Подписаният скоро договор с унгарската Eximbank осигурява още 10 млн. евро кредитна линия за отпускане на финансова подкрепа
- Финансиране на вносители на български стоки и компании, които искат да предлагат български продукти и услуги
- Косвено стимулиране за износ на продукти от високите технолодии и такива с висока добавена стойност по оперативна програма “Иноваци и конкурентноспособност”.

Заб. Освен за Сърбия, стимулите важат и за други държави.

Възможности и облекчения

Eдна от сериозните възможности за производителите от Сърбия е излизането на големи пазари с преференциални митнически ставки. Стоките, произведени в страната, се облагат с 1% мито при износ за Русия, Беларус, Казахстан и Турция. Условието е компанията-производител да има поне 51% сръбско участие, а ниското мито важи и за вноса на стоки от тези държави. За държавите от ЕС износът не се облага с мито, но за отделни продукти, като хранителни стоки, има ограничени квоти. Миличевич очаква повишение на стокообмена след като бъдат намалени и ставките за внос от ЕС – по силата на предприсъединителния договор от 2010 г. до 1 април тази година те трябва да станат 1% за почти всички стоки със сертификат “Евро1”, обясни съветникът.
Ал. Миличевич смята, че предприсъединителните фондове в Сърбия са добра възможност за българските компании, които искат да отидат там. Те могат да се възползват и от поръчки за пътища, и като консултанти, които да споделят вече натрупаният си опит от работа с европейските фондове, е неговото мнение. 

Развитие на смесени туристически проекти между България и западната й съседка е друга насока, в която от сръбското посолство виждат перспектива. И от двете страни на границата това са най-бедните региони, но липсата на индустрия е запазила природата им. “Специално в пограничните райони има възможности за туризъм, свързан с екстремни спортове, посещение на природни и културно-исторически забележителности, кулинарен туризъм”, смята Миличевич. Той добави, че такива комбинации са световна тенденция и по европейските програми за трансгранично сътрудничество вече има много такива проекти.

От българското Министерство на икономиката смятат, че увеличение на стокообмена може да има предимно в леката промишленост – хранително-вкусовата, производството на висококачествени вина, а потенциал има и при дървопреработващия сектор, смятат от МИЕ. Като други перспективни области от министерството виждат фармацията, химическата и нефтохимичсъщоеската промишленост, текстил, обработка на метали. Засега най-голям дял в българския износ имат рафинираната мед и сплави и електрическа енергия. През 2012 г. влизащите към България стоки са били оловни руди и концентрати и медни отпадъци.

Данъците в Сърбия

Данък корпоративна печалба - 15%

Данък върху дивиденти, капиталови печалби, лихви  - 20%

ДДС - 20%

Облекчен ДДС* -  8%

*Важи за основни хранителни стоки, ютилити услуги, вестници и др. 

Осигуровки

Пенсионна - 11%

Здравна - 6.5%

Безработица - 0.75%

Субсидии за инвеститори

Тип проект                                                       Възстановени разходи

Висока значимост, поне 200 млн. EUR        До 17% от инвестицията

инвестиция и 1000 работни места

Голям проект за поне 100 млн. EUR             До 17% от инвестицията

и 300 раб. места

Голям проект за 50-100 млн. EUR                 До 20% от инвестицията

с поне 300 раб. места

Средно голям проект за поне 30 млн.           До 17% от инвестицията

EUR и поне 150 раб. места

Помощ за открити работни места                 4000-10000 EUR за всяко

Източник: Serbia Investment and export promotion agency