Горната граница на здравето според ГЕРБ

За три години управление кадрите на ГЕРБ успяха безспорно да докажат едно нещо – за тях всяко човешко право трябва да бъде смачкано, ако противоречи на:

- Държавата, олицетворена от управляващите
- Корпоративните интереси на приятелите на управляващите
- Личните сметки на всеки представител на управляващите

В един момент въпросът държавата ли съществува за хората или хората за държавата се превръща в насмешка за всеки, който би помислил, че има някакви гарантирани права, на които дори най-големите наглеци не могат да посегнат. Грешка. Права има, но те се ограничават до свободата на действие, разбирана според ГЕРБ.

Вие може би си мислите, че все още има закони и правила, които поне властта трябва да спазва, след като е избрана/назначена да ги контролира? Не, както казахме – правата се простират докъдето решат управляващите.

Здравната каса, чиито директор Пламен Цеков е бивш депутат от ГЕРБ, хвърли ново изумително предложение, с което да намалява разходите в здравеопазването – лимит на броя пациенти за болница. Лимит на пациентите, приети по всяка клинична пътека. Преведено на прост език това означава, че болницата в Пазаржик например ще може да приеме 300 пациента с инфаркт на тримесечие. Ако имате късмета да сте 301-вият, може да се пробвате във Видин – там и без това е слабо населено, сигурно няма да си изпълняват целия лимит.

Само че след толкова мислене така и не успях да разбера как лекарите ще обяснят на 301-вия пациент с инфаркт или бъбречна криза, че трябва да дойде следващото тримесечие? Вероятно НЗОК ще купи криоапаратура, която да замразява пациентите до идущото бюджетно разпределение? Или ще наеме баячки, за да ги задържат от разболяване в прекалено натоварени периоди?

Дори ако приемем, че от морална гледна точка предложението на касата има някакво оправдание, то от законова то е в противоречие с Конституцията. Която, впрочем, депутатите от ГЕРБ изобщо не се свенят да смачкват често с недомислени и лобистки закони.

Конституция на Р. България:
Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.


Дотук виждам няколко задължения на парламентарната република, нито едно от което не е напълно спазено. Гражданите, според лидера на ГЕРБ - "материал", нямат право на здравно осигуряване, което да им гарантира достъпна медицинска помощ. За по-голяма част от българите медицинската помощ е недостъпна и става все по-далечна мечта. Цели райони на страната разчитат на личен лекар, който ги обикаля един или два пъти в седмицата. В цели райони се молят да няма спешен случай, защото раздрънката линейка от най-близкия град може да пристигне часове след като е извикана.


Дори ако сте жител на София, Сливен или Търговище, никой не ви е гарантирал, че ще получите медицинска помощ и безплатно!!! ползване на на обслужване по реда, който законът би трябвало да уреди. Не, законът може и да е уредил, но правилата са - ако имате проблем с осигуровките, дори не и по ваша вина, ако болницата е надминала лимита си, ако тя просто няма специалисти, медикаменти и апаратура, най-добре забравете, че има такова нещо като Конституция и правила.


Здравеопазването в България се финансира по изключително непрозрачен начин - с лимити и спуснати отгоре решения, с дарения от партии за тежки случаи, по които може да се прави ПР и с разпределяне на парите от една здравна каса, чиито монопол години наред никой не иска да прекрати.

Ден след като касата обяви, че в България лекуването ще е като при планова икономика, последва съобщението, че лимитите по клинични пътеки може да се увеличат. Така че, дишайте спопокойно - ако сте 301-вият пациент с инфарк в Пазарджик, може пък да ви приемат в това тримесечие. Виж, за 302-рия не е сигурно. Но пък нищо - ако може да чака - ще мине през следващия план. Ако не може - загубена работа, и без това НЗОК е щяла само да похаби парите за лечение на обречен човек.

Задочни разговори за един министър и глада

Човекът, който излиза в полунощ

„Горещо е още, макар че е почти полунощ. Като излезеш от къщи, все едно печка те лъхва от нагорещения асфалт. Аз по това време излизам, когато е тъмно и повечето хора са си легнали. Едно, че не искам да ме виждат, може и познати да срещна, друго, че по светлото други ходят по моите места. Цигани са, нищо лошо не са ми направили, и те от нужда, ама да не се срещаме, че не знае човек какво...Сам съм, не съм като тях с количка и две-три деца. И ги разбирам, и не – поне са млади, не могат ли нещо да работят? Аз се опитах, но нищо не намерих, като си минал 70 години кой ще те вземе. Това, да не се чудите защо съм тук – съвсем в края на месеца е, време до пенсия има, а пари няма. И храна няма. Трябваше този месец пак да избирам – лекарствата, водата, тока или да си отделя за всеки ден по два лева за хляб и малко нещо с него. Лекарствата не могат да чакат. Водата ще чака. Тока не може, иначе после трябва да плащам да ме включат. И още имам телевизор. Вярно, черно-бял е, но си слушам на него първа и втора. Казаха онзи ден, че хлябът бил поскъпнал. Лоша работа. Не знам дали е така, аз от три дни не мога да ида до магазина, щото нямам с какво да го купя тоя хляб.

Някой е оставил половинка изсъхнал хляб направо върху капака на кофата за боклук. И така става, може да го поизрежа, сигурно някои хора и толкова не намират. Друго няма тук, ще карам нататък. Ако ме срещнете сигурно се чудите деца нямам ли поне малко да се погрижат за мен. Имам, един син. Ама той е строител, сега на някакъв строеж работи в друг град и вече втори месец надница не е вземал. Предишния, при когото работеше, някъде избяга и ги остави да си чакат за пет месеца заплатите. Казали им, че банката продава строежа, ама техните си надници да ги отпишат.

Много мисля докато обикалям вечер. Какво ли не ми минава наум. Съседът ми разказва, че щели да застопоряват ли, замразяват ли го каза, цените на хляб, кренвирши, сирене... то хубаво, ама аз и на сегашните цени да ги застопорят, с какво да ги купя? Той слуша много радио, и телевизия гледа, и все разменя новини. Та, онзи ден ми вика – давали на едно място безплатна храна, банка някаква.

Чудно ми се видя, каква е тая банка, дето храна ще ни дава за без пари? Може да не е чул добре. Пък може и да е чул, ама да не се надявам напразно. Ето, някоя вечер изляза, надявам се и накрая – нищо не намирам. Сега лятото ми е добре, и не ми е добре. Добре е, че за топло не се безпокоя, а и някоя кофа с вода можеш да загрееш на терасата. От друга страна много бързо се разваля храната, докато някой си хвърлил недояденото, както почти е прясно и след няколко часа – за нищо не става. Боже, а като намерих една опаковка яйца! Уж на етикета са в годност, ама знам ли, яйца са това, не ти е сухар. Чудих се, чудих се, пък накрая ги взех. То, като се сварят добре, нищо май им нямаше, поне нищо не усетих после. Зимата да беше – няма да ме е страх. Но тогава пък като легнеш болен защото си спрял парното, и вече и до кофата не можеш да слизаш, чакаш от пенсия на пенсия. Какво говорех? Да, не е лошо лятото, топло е, вода да загрееш става. Но нали ви казах, бързо се разваля тогава каквото е останало в кофата.”

Горният монолог е измислен. Преди няколко дни чух шум под прозореца си. Беше пак възрастният мъж с карирана риза и шапка с козирка, който претърсва кофите за боклук. В нашия квартал сме човеколюбови и храната, която не сме изяли и не е за хвърляне често я закачаме до контейнера за смет. Бедата на възрастния мъж е, че той излиза късно, след като преди него цял ден са кръстосвали мургави гладни хора. Минава към полунощ, не всяка, само по няколко пъти в месеца. Тъмнината го крие, но шумът се чува. Шумът от ровенето на чуждия боклук драска по отворените в нощта стъкла. Кучетата вече го познават, всички кучета без дом и хората, търсещи храна, някак все се сприятеляват.   

Един министър с много думи
Мислите си, на пръв поглед каква пряка връзка може да има между хората, търсещи храна в кофите, и рекламата на няколко търговски вериги? Те нямат вина за бедността, нали? Връзката се казва Мирослав Найденов. Министърът, загрижен за бедните българи. Министърът, който намалява цени със замаха на Ево Моралес, но съвсем по капиталистически прави реклама – дори не и скрита, на три търговски вериги. Министерството, ръководено от него, така и не намира за нужно да намери време и да положи усилия за една елементарна стъпка – премахване или поне намаление на ДДС върху дарени храни. Изглежда дреболия, но от създаването на банката през април (основана по инициатива на неправителствени организации и частни компании) организаторите й настояват ДДС да се премахне. В момента ако един производител има партида от годна, но неправилно опакована храна, той трябва да плати данъка, в случай, че я дари. Но – ако реши да я изхвърли, данък няма да има.

За толкова месеца няма информация подопечното на Найденов министерство, което иначе е повече от активно, да е направило нещо по въпроса, освен принципните си добри намерения. Аргументът, че по този начин можело да се точи ДДС, ми е смешен, честно казано. Изобщо не ме убеждавайте, че държава, която за миналата година има издадени 13 624 разрешения за подслушване и ежеседмично се бие в гърдите как спира контрабанда и свързва всички с НАП и Агенция „Митници”, не може да се справи с подобни измами.

Раздаването безвъзмездно на храна и помощта тя да стигне до възможно най-много нуждаещи се сигурно няма да има ПР ефекта от леенето на приказки за замразени цени и разкарването да се проверяват етикети. Но със сигурност, за сведение на министър Найденов, ще работи по-добре, за много по-дълго време от три месеца и без да обтяга вече нажежените отношения между производители и вериги.

И да споделя още нещо – минаване през една от шумно прокламираните от Найденов вериги във вторник вечер ми направи следното впечатление – замразени цени на пилешки бутчета, на свинско и на кренвирши от собствена марка. Хляб не видях, нито масло и мляко. Но пък видях избождащи очите промоции на самата верига и уточнения с малки букви – за лоялни клиенти са. Но пък може и аз да не съм видяла другите етикети, някой с опит в проверките на цени вероятно би могъл да ги забележи. 

Според Мирослав Найденов това е социално отговорна позиция | снимка: Весела Николаева

Недостатъчно скъпа, недостатъчно добра
Проблемът с храната не е само проблем на глада. Той става проблем на недостатъчното хранене, на неприятната и вредна храна, на заболяванията, идващи от това, на свиването на други разходи. Проблемът с храната не е само на крайно бедните – ужасно лош стимул е да замразяваш цените на десет стоки и да тръбиш по медиите за тях, при условие, че това са точно стоките, чиято цена поражда най-малкото съмнения за качество. Последното не съм го измисляла аз – казваше го поне няколко пъти самият Найденов.

Преди около две години земеделският министър скачаше на всеки, който слагал соя в салама, Е-та в кренвирши и хляб и палмово масло в кашкавала, с настояването, че е по-добре да плащаме повече, но да ядем качествено. В началото на февруари 2011 г. той заявява, че първата работа на новооформената Агенция по безопасност на храните ще бъде да проверява качеството на храните с много ниски цени в търговските вериги.

"Ясно е например, че кисело мляко за 9 ст. на практика не е кисело мляко, защото е направено от палмово масло", разпалва се министърът. Найденов тропва по евтините рафтове и с твърдението, че когато веригата си поръчва продукт “с нереално ниска цена", то тя заблуждава потребителите. Разбира, той мисли и за здравето - "Много умело се жонглира с термина безопасност и качество на храните, но не искаме под чадъра на това, че продуктът е безопасен, но некачествен, това да ни направи най-болната нация в ЕС". (цитатите са от dnevnik.bg)

Хайде сега да се пренесем година и половина напред – качеството вече е оставено само на храните по стандартите, а министърът започва да се грижи за бедните. Същите бедни, които купуват възможно най-евтината храна, не могат и да помислят да се хранят разнообразно и пълноценно. Същите тези бедни утре ще минават през системата на здравеопазването с артерии, запушени от нискокачествени мазнини, с алергии, предизвикани от оцветители и консерванти, с хроничен диабет, инсулт и рак, провокирани от големите количества сол в полуготови храни (изследване на World Cancer Research Fund).

За тези хора по-голяма част от доходите отива за храна, дори и да е нискокачествена, а тотално разбитото здравеопазване няма да има пари да покрие нито лекарствата им, нито възможността за подобряване на живота, с което да се излекуват. Извън болницата ще ги чака същото – дали да си купя хляб или лекарство?

Малко факти:

Българските домакинства харчат средно 33.7% от общите си разходи за храна и напитки и 6.1% за здравеопазване, сочат данни на Националния статистически институт.

По 300 лв. е средният месечен разход на един човек за храна. Увеличението за една година е с повече от 15 лв.

Във Великобритания средно 9% от доходите на човек отиват за храна, в Ирландия и Австрия делът е около 10%, а в съседна Румъния – 29%.

През миналата година със средния си доход българинът е можел да си купи някоя от следните стоки: 2814 кг хляб, 2772 кг домати, 703 кг сирене или 673 кг малотрайни колбаси. За 2010 г. доходът му е позволявал 3103 кг хляб, 2230 кг домати, 746 кг сирене или 653 кг малотрайни колбаси.

Миналата година всяко домакинство си е купило средно по 162.4 кг бял хляб с цена 1.32 лв. Предишната, 2010 г., купеният бял хляб е бил 161.3 кг, при 1.15 лв. средна цена.

Мирослав Найденов: Комисарят по цените в действие

Министър Мирослав Найденов е заплаха за националната ни сигурност и трябва да бъде отстранен и най-малкото заточен някъде, където може да вреди само на себе си. Всяка следваща от идеите му е не просто на границата на абсурда, тя дава ново измерение на понятието „абсурд” изобщо. Защото в една стана с претенция за демокрация, валидна конституция и членство в общ съюз – ЕС, не е възможно всяка щура мисъл, която се завърти в главата на един министър да се прилага като фокус върху цирков заек.

Министър Найденов е заплаха за националната сигурност и ако толкова много иска да разбере къде по веригата на храните е проблема, първо трябваше да си поръча ДАНС, НАП и някой добър психиатър да проверят самия него.

Ако погледнем само няколко месеца, назад енергичният министър така и не успя да обясни какво и как наложи заплахите и спирането на вноса на яйца от Полша (използвам внос условно, защото Полша е в ЕС, точно като нас и сме част от общ пазар). Съвсем скоро обаче с герберски пирует министърът извади показалец и започна да се заканва на българските производители – хем да гледат щастливи кокошки, хем яйцата да са евтини, че иначе ще си внесем от Полша. Сигурно си е пратил снимката до всички ферми, за да може кокошките да се смеят докато го гледат.

И така, прегазвайки търговците на царевица по плажа, Найденов стигна до един от върховете на министерската си кариера – споразумение за замразяване на цените. Под измисления от него страх от евентуално бъдещо поскъпване бившият ветеринар скочи на стобора на услужливите си медии и обяви, че по негово предложение за три месеца храната няма да поскъпва. Малко уточнение – докато го обявяваше съвсем недискретно каза имената на веригите, съгласили се на идеята му, и всъщност се оказа, че няма да поскъпват „основни храни” като кренвирши, хляб, мляко... българско производство.

Няма нужда да си голям икономист, за да ти дойде наум, че ако тези храни бъдат замразени, повишението им по веригата, ако се налага такова, ще се прехвърли върху другите стоки. Аз, при условие, че не си купувам нито хляба, който ще е със застопорена цена, нито кренвирши, нито сирене от 5 лв. килото и кашкавал без мляко, подобно на много други българи ще платя сметката на министъра. Освен това, министър Найденов, ако няма кой да ви каже – веригите най-вероятно ще пренесат замразената цена към производителите. А производителите могат да се справят по два начина – да минат в сивия сектор или пък да си съкращават разходи. Тъй като нито от зърно могат да спестяват, нито от енергия, те ще замразят, намалят или забавят заплати на служителите си.

А е твърде възможно, министър Найденов, тези служители да живеят в малки населени места, където няма „Метро”, „Била” и „Кауфланд”, които така услужливо са ви смъкнали цените. И така те ще пазаруват на незамразени цени, в другите магазини.

Аз лично съм решила, че никога, ама никога повече няма да стъпя в някоя от трите вериги, които са се втурнали да облизват омазаните ви псевдо-инициативи. Изобщо не могат да ме привлекат с евтината си реклама как те лично ще помогнат и ще замразят и други храни като наденица, шпек и кайма.

Ако изобщо неадекватният на всяка икономика министър иска от веригите да си проявяват „социално отговорна позиция”, може да провери колко са верни твърденията на производители за извиване на ръцете от тях и да се опита с малко повече ум да реши конфликта. Социално отговорно поведение, министър Найденов, е веригите да не продават залежала стока на промоция и да не изискват всеки производител да си плаща за въпросната промоция. Социалното поведение, министър Найденов, не е да рекламираш стандарти, създадени по собствено усмотрение и да анатемосваш всички, които не работят по тях. Не е никак социално отговорно да обявиш как някой производител слага соя, без да си го доказал. И не е социално отговорно да назначаваш за шеф на фонд „Земеделие”, разпределящ милиарди субсидии, човек, който има опит в бранша колкото вие в експерименти по квантова физика. Не е никак социално отговорно да издигнеш за управление на напояването човек, който има присъда за кражба.

Далеч преди неизвестният ветеринар д-р Найденов изобщо да сънува министерски пост, като секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба позволява внос на 20-годишно ирландско месо, което впоследствие най-вероятно е направено на колбаси. Въпросното месо, ако си послужим с неговия стил, определено е заплаха за националната ни сигурност, ако някой седне да изчисли колко вреди може да нанесе 75 тона ирландско месо, преработено в колбаси и други месни продукти. Канцерогенно е. Ирландското месо от 1986 г. е забранено за внос заради заразата от „луда крава”. Това обаче не пречи на секретаря да подпише вноса, а след скандала през 2006 г. тихо да се изсули в „Екоравновесие” – около година след като Бойко Борисов е станал кмет на София, в чиято общинска структура е и въпросното предприятие.

Между другото, по странно съвпадение ВАС отменя решението за уволнението му от НВМС с подкрепата на съдия Андрей Икономов, наказан заради скандала с имоти на магистрати в Приморско, и съдия Илиана Славовска, част от състава, отказал да спре уволнението на Мирослава Тодорова (информация на Росен Босев, „Капитал”). Славовска само между другото е и част от състава, който оправда лидера на ДПС Ахмед Доган за хонорара по „Цанков камък”. По делото на Найденов с особено мнение се подписва съдия Илияна Дойчева.

Като министър Найденов ще бъде запомнен с невероятната си енергия за невероятно безсмислени проверки и насоки за производители и търговци. За всеки проблем, който се появи в сектора, Найденов има готово решение – като японски самурай, който решава надигналите се пречки с рязане на глави. Или като неизживян съдия от Народния съд, който слуша само обвинението и крещи подобно на Червената кралица от „Алиса” – „Отсечете му главата!”

Вчера една колежка ми предложи ако говоря с Найденов да го питам каква е разликата между неговото поведение и комитета за определяне на цените отпреди 1989. Мисля, че е само една – там са работили повече хора, Найденов успява да се справи сам, с по-малко наличен ресурс.

ГЕРБ-ери на подмяната

Преди около две години моя приятелка, журналистка в регионален вестник, ми разказа следната история:

В пика на предизборната кампания за парламентатни избори през 2009 г. във вестника,  в който работела, започнали да пускат поредица интервюта с кандидат-депутати от всички по-важни партии. Дошъл ред и на ГЕРБ, тогава фаворизираната политическа сила, за която никой нямаше съмнение, че ще се спечели изборите. Кандидат-депутатът, сега много влиятелен министър, дал съответното интервю и колегите го подготвили за печат. Избрали за заглавие негово полу-обещание, полу-закана: смисълът бил, че ако спечелят изборите, ще сложат край на търговията с гласове. Няколко часа преди приключването на броя „ПР” момичето, работещо за местната структура, се обадило до редакцията и издателите с тръшкане, че думите на новоизпечения политик трябва да са чело на вестника (водещия материал на 1-ва стр.). След обяснения, че едно интервю не може да е чело, се стигнало до компромис то да се преразкаже за материал и все пак да се напише за търговията с гласове и как новата партия ще бори това лошо наследство.

Историята не приключва – малко преди затварянето на броя въпросната „ПР” девойка връхлетяла регионалната медия с ново искане – „Ама това заглавие не става, скучно е”

„Добре, вие какво си представяте?”

Отварям скоба – следващите действия нямат общо с това, че вероятно и на тази регионална медия са платили и тя не може или не иска да се опълчи на натиска. Следващите думи и и действия са умален модел на начина, по който вече работи държавата.

По онова време въпросният кандидат-депутат има проблеми с жълти медии, които вадят компромати за негови любовници и незаконни деца.

„Ами искаме заглавие – „Ако имам трето дете, то ще е от жена ми”

Дори в този момент професионализмът на колегите надделял над поръчката да пускат материали за всички кандидати – „Моля ви, как си представяте, не можем да излезем с това заглавие!”

„Не! Това ще е!”

След известно тръшкане и охкане, доколкото ми разказаха, вестникът излязъл точно с това заглавие.

Случката е глупава. Вероятно подобни са се случили и на други места. Тя обаче е показател. Лакмус за политическото здраве на партията, спечелила мнозинство в парламента.

ГЕРБ не беше партия на промяната. ГЕРБ е и ще продължи да бъде партия на подмяната. Нейните министри нямат смелостта и независимостта да променят лошите процеси в подопечните им ведомства и ресори. Те просто могат да подменят хората, които се възползват от тези процеси с политически приемливи назначения.

Не вярвате ли? Спомненете си Калина Илиева и бившият вече шеф на „Напоителни системи”. Те не са грешка на системата. Те са самата система. Тази система не е мръднала и на точица от принципа на партията-майка БКП, която уж отдавна не съществува. Тази система назначава хора с партийна книжка, хора, които ще са полезни и верни на партийната структура и ще носят финансова полза. Тя няма никакъв интерес да назначи хора с мнение и възможност да работят – защото това предполага поне малко независимост. А ГЕРБ се гради като комунистическо поделение – вождът знае и може всичко, всички други са пионки. Страшното е, че вече всички го знаем. И че някои се оправдават с липса на алтернатива.

ГЕРБ е подмяна на смисъла, на истинските проблеми, на истините и на решенията, които могат да премахнат един проблем. ГЕРБ е гласът на премиера, който всички по-надолу се опиват да слушат и не че нямат смелост да го нарекат гол – те просто никога не могат да видят, че е гол.

ГЕРБ си има медии, които показват премиера и целия му антураж в пищни облекла на промяната. Тези медии може да ви покажат гредата, преместена от задръстения път, но няма да ви покажат насипа, който всъщност се е срутил по този път.

„Насоките на място, дадени от ..... и топлата му доброта спомагат за огромния напредък в развъждането на кози и за увеличаване на производството на млечни продукти.”

Не, не е каквото си мислите. Името в многоточието е Ким Чен Ир, вечният президент на Северна Корея.

Цитатът е взет от книгата „Химн на смъртта” (Nothing to envy) на Барбара Демик, изд. „Прозорец”, 2012 г. Прочете я. Интересна е.