Колко получават централните банкери

В обществените договори, които правителствата официално или по подразбиране сключват с гражданите си, има и чувствителна информация, за която се приема, че трябва да е публично известна и лесно достъпна. Тя може да е тайна, когато става въпрос за редови гражданин, но за хора на висока позиция, боравещи с ресурс на данъкоплатците, трябва да бъде обявявана. Или поне така е в развитите държави.

Част от тази информация е възнаграждението, което получават централният банкер и неговите заместници. В България такава официална информация липсва. През ноември миналата година в. "Сега" съобщава, че БНБ е отказала да обяви заплатите на управителя Иван Искров и неговите заместници, поискани от Института за модерна политика. Институтът обяви, че ще обжалва пред Върховния административен съд. Малко преди това, през септември, Искров дава интервю в БНР, но там въпросът за заплатата е зададен от Георги Любенов свенливо и едва ли не извинително - дали г-н управителят ще съди и хората, които говорят за пътуванията му с частни самолети на Цветан Василев и хората твърдят какво ли не, включително заплата от 80 хил. лв. месечно...

Единствената индикация какво е възнаграждението са думите на Искров, че месечно целият управителен съвет взема по-малко от тази сума, но не това са важните за обществото проблеми. Гуверньорът леко пропуска, че липсата на прозрачност е един от важните проблеми, който се видя и при КТБ, и при ПИБ, и продължава да се вижда къде ли не.

Вероятно БНБ приема работата си за много секретна, каквото трябва е и възнаграждението на управителния съвет. За разлика от тях Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и централните банки на държавите от Западна Европа не крият нищо. За Австралия и Азия нямах време да проверявам, но предполагам там положението е подобно.

Председателят на Фед Джанет Йелън получава годишна заплата от 201 700 долара - гласувано и одобрено от Конгреса. Това са 182 941.76 евро или 357 867.36 лв. според последните валутни курсове. 

Марио Драги, шефът на ЕЦБ, е взел 379 608 евро заплата за миналата година, заместникът му - 325 392 евро. Отделно са разходите за пенсионен фонд, медицински застраховки и др., които може да видите в годишния доклад на ЕЦБ.

В годишния доклад на Английската централна банка (Bank of England) са отразени заплащането и различните бонуси, отпускани на ръководителя на банката и неговите заместници. От доклада научваме, че за миналата година възнаграждението на гуверньора е оставено без промяна. То е 480 хил. британски лири на година, което прави 681 389 евро или 1 332 610 лв.

Заместникът му е получавал 258 809 британски лири от 2010 до миналата година. През 2014 г. има 2% увеличение или 264 хил. лири. Отделно му се плаща за настаняването в Лондон, защото Марк Карни е канадец, а Bank of England няма изискване управителят й да бъде британски гражданин, работил и пребивавал в родината си. Централната банка на Великобритания е независима - страната не е в еврозоната и следователно гуверньорът има много повече задължения и отговорности, сравнено с централните банкери на държавите от еврозоната.

Да вземем за пример и една държава от еврозоната - с финансова дисциплина, ефективен надзор и голям пазар, за който да отговаря. В Германия президентът на Бундесбанк (Deutsche Bundesbank) е получил за миналата година възнаграждение от 346 585.20 евро. Сумата е точна до евроцент, все пак е част от подробния годишен доклад на Bundesbank. Заедно с бонусите и другите пари, отпуснати за разходи, германският централен банкер се е радвал на годишна заплата от 428 391.94 евро.

Ако не ви се рови в отчетите и докладит на банките, един сайт вече го е направил - http://wageindicator.co.uk/main/pay/vip-celebrity-salary/bankers-salary

Доколкото се вижда, в годишните възнаграждения са включени различните бонуси и екстри.Дали защото сме малка и не особено интересна от финансова гледна точка държава, или защото не са намерили информация, от сайта не са включили данни за Иван Искров.

Източници:

http://www.reuters.com/

http://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/annrep/ar2014en.pdf

http://www.bankofengland.co.uk/publications/Documents/annualreport/2015/prareport.pdf

https://www.bundesbank.de/Redaktion/EN/Downloads/Publications/Annual_Report/2014_annual_report.pdf?__blob=publicationFile

http://www.bnb.bg/PressOffice/POStatements/POADate/02_ISKROV_20140921_BG

Моралът на съда в Стара Загора

Окръжният съд в Стара Загора попада в новините през последните месеци предимно с припомняне на наказанието, което наложи на Георги Сапунджиев, убил 4-годишно момче на пешеходна пътека в града. В края на миналата година окръжните съдии определиха присъда за Сапунджиев - 3 години и 4 месеца, при първоначален общ режим. От тази присъда ще бъде изваден периода, който убиецът е прекарал под домашен арест. Впоследствие присъдата е увеличена на по-горна инстанция.

На 16 юни същият Окръжен съд осъжда на 6 години затвор при първоначален строг режим, безрботният П.З.П. Допълнително отрежда 40 хил. лв. глоба в полза на държавата. Признат е виновен за неразрешено притежание на 2.8 грама марихуана, на обща стойност 16.88 лв. Въпросните "високо рискови наркотични вещества" някога са се отглеждали свободно, като растение от рода на конопа, култивирани от дълбока древност, широко използвани за корабни въжета, дрехи, текстил, с доказани благотворни медицински свойства. Понастоящем всякакво отглеждане и притежание на марихуана е криминализирано, а както се вижда и от решението на съдиите от Стара Загора - то е по-опасно престъпление, отколкото да убиеш дете в пешеходна зона.