петък, 4 януари 2013 г.

Гражданите Цецо и Цецка и ограничените възможности

По български политиката е нещо доста домашно – шляпа си по чехли между парламента и Министерски съвет, здрависва се с народа, яде кебапчета - по избори и не само, говори си на малко име с всички... Изобщо, една интимна атмосфера цари в България, та вече малко хора се учудиха, когато председателят на Народното събрание Цецка Цачева, трета в цялата йерархия на властта, и вицепремиерът Цветан Цветанов цъфнаха на протестите в Банско.

Само по себе си появяването им е доста шизофренично – властта да подкрепя протести срещу себе си, но тези коментари ги оставяме, вече достатъчно беше обсъдено това им поведение. Всъщност гражданите Цецко и Цецка протестират срещу себе си – така правят и останалите хора от Банско (не мога да кажа със сигурност дали наистина всички бяха само от този регион и пряко засегнати), които не виждат или по-скоро не искат да си признаят, че виждат какво представлява зимния курорт в момента.

Банско не е Австрия. Пирин и склоновете му не са Алпите. Подобно на българските политици и много от българските „хотелиери” и туристически предприемачи не искат да погледнат малко по-далеч от носа си и от дребните си сметки за бърза печалба. Да имаш ски-писти и лифтове не е голямо предимство – сигурна съм, че на много места из Русия, Швеция, Финландия, а и в Китай има прекрасни условия да се построят много по-големи лифтове, по-дълги писти и да се използва по-дълъг сезон. Хотелиери с манталитета на Цеко Минев обаче смятат, че изкуствените съоръжения правят един курорт неустоимо привлекателен.

Не, всъщност е ужасно трудно да привличаш с нещо, което го има на хиляди други места. Както например е едно да произвеждаш хляб, подобен на този от хиляди други хлебозаводи, и съвсем друго е да правиш, да речем, кифлички по рецепта, която си знаеш само ти и друг не успява да повтори. Някъде в главите на протестиращите се е загнездила мисълта, че щом са си построили хиляди квадратни метри бетонни кутийки, още няколко километра писти ще им стигнат, за да си ги напълнят и глупавите туристи да идват да си оставят парите. Вярно, с този си вид и условия Банско все повече ще привлича много глупави туристи, на които не им пречи да гледат стърчащи недовършени строежи, нелепо изглеждащи хотели, неоправдано скъпа храна, гарнирана с риск от натравяне.

Банско не е алпийски курорт и безвъзвратно сме изпуснали възможността да го направим такъв. В Банско архитектурните решения са излезли от комплексарските сънища на хора, които през живота си не са се влюбвали в нещо, различно от панелка, които обявяват остъкления балкон за най-голямото технически постижение на България и които смятат, че планината е просто наклонена земна повърхност, удобна за изкачване с машина и спускане с лични сили. Така се пръкват изумителни по грозота, височина и липса на хармония с околната среда сгради с претенциозно-смешни имена като „Шато Вапцаров”... В регистъра на частните съдебни изпълнители прелива от обяви за продажби на хотели и апартаменти в градчето, някои предлагани за трети или четвърти път без да се появи кандидат и без някой да си прави илюзии, че може да си избие инвестицията отпреди пет години, която банките вече отписали като несъбираем дълг.

Банско не е алипийски курорт и няма да стане такъв, докато се появяват новини за натровени в ресторантите му, като например цяла група деца на „зелено” училище. Банско няма да стане алпийски курорт, защото с няколко години алчност е изял част от планината, изял е гледка към природа, която в Алпите биха се радвали да предложат на гостите си, изял е усещането за отдалечаване от градския бетон, което искат туристите, пожелали нещо по-различно от ежедневието си.

Гражданинът Цецко, потропващата хорце Цецка, заместник-министърът Иво Маринов, жениците с шарени забрадки (в репортажа на БНТ), кметът на Банско Георги Икономов (ГЕРБ), близкият до него хотелиер Малин Бистрин, който водеше протеста от първа линия, се правят на забравили факта, че зоната около Банско е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и точно това е една от причините строежите там да са силно органичени. За тези граждани ограничаването на строежите значи ограничаване на възможностите им в живота, защото им се струва по-лесно да бетонират планината и да чакат бързи пари от това, отколкото да помислят какво ще остане за тези след тях. За тези граждани да си човек означава да си най-висшия представител на фауната, с най-големите възможности да опропастиш флората наоколо и с най-голямата гордост да изгониш някоя друга животинка, защото дървото, край което живее, ти изглежда застанало на пътя на пълния ти портфейл.

За тези граждани мога да разкажа една друга история – докато те чакаха новите хотели, незаконно разширени писти и изсичане на дървета да ги направят богати, малко на север, в с. Горно Драглище, започнаха да посрещат туристи, като им предлагаха това, което вече си имат. Малки къщи за гости, местна храна, хубава природа и никакви грандомански комплекси. Уважаеми хотелиери и жители на Банско, подкрепящи новите строежи, хубаво е да си помислите защо се страхувате курортните ви места да не останат празни, докато Надка Кротева, собственик на къща за гости „Дешка” в Горно Драглище, отказва резервации и насочва искащите да почиват към съседските къщи.

Това ми го споделиха на няколко пъти познати, тръгнали към Горно Драглище за почивка. Чух го и от Надка Кротева през май 2011 г., на форума на „Горичка”, на който тя каза, че не се страхува от конкуренти, защото „Къщата можеш да копираш, мене не можеш”. А в Банско много искат да копират чужди грешки с презастрояване, изсичане, излезли от един калъп хотели и „апарт-комплекси”. На Цеко Минев и големите им е лесно – бърза печалба за няколко години, а после – хайде да ходим да мажем другаде, защото смятаме, че трябва да имаме неограничени възможности. На местните, които имат заветна мечта да станат камериерки, сервитьори, готвачи и собственици на хотелче, ще им бъде по-трудно. Техните възможности и сега са ограничени, и в бъдеще ще бъдат още по-ограничени. Защото ограничената възможност да мислиш, демонстрирана от Цецковци и Цецки предполага още по-ограничена възможност да действаш така, че бъдещето да ти харесва. Ето така се получава – ако разчиташ на ограничени политици да ти разширят възможностите, ти е гарантирано, че скоро сам ще паднеш в капана на свиването им.

Препоръчвам още:
в. "Сега", Красимир Цигуларов - "Банско и правилата на мозъчната хигиена"

И накрая, за размисъл, предлагам снимката от FB-профила на Антония Чиликова от Банско:



2 коментара: