четвъртък, 24 януари 2013 г.

Кратък преразказ на българските туристически претенции

Излишно недоволство предизвика новото “лого” на българския туризъм. Шарено било, приличало на яйце и на нищо, нямало ясно послание и струва прекалено много пари. Не сте прави, другари...граждани!

Новото “лого” е точно такова, каквото си заслужаваме – то толкова добре описва България, че и на Микеланджело да го бяха поръчали, нямаше да е така обективно. Нека да го поанализираме малко, за да ви докажа, че си е съвсем на място.

Жълтък-слънце

В центъра му има едно слънчице, което всъщност е жълтък на яйце. Къде е белтъкът не е ясно, но или парите не са стигнали за него, или просто е забравен. Каква по-добра метафора! Тук имаме всеки ден добри намерения, описвани като слънце и приключващи насадени на пачи яйца. Нищо чудно, че жълтъкът се е наместил на всички под-брандове.


Както казват “лого-мените” (по “Облакът Атлас”, Дейвид Мичъл): “Разнообразието, което бранд България носи като свое ДНК, се поддържа от десет под-бранда”. Да, сериозно, и десетте под-бранда (суб-лога, под-марки) съдържат жълтъко-подобното слънце в центъра си, отново да напомнят, че където и да ходите из България, има голям шанс да се насадите на пачи яйца. И има обяснение – това си ни е ДНК.

Туризъм, туризъм, с лист да го погалиш

Умилително е използването на природните символи в новото лого – например червената розичка, която още не мога да реша от символа на БСП ли е взета или фалиралият “Ален мак” е освободил логото си? А плажното зелено чадърче крие недотам дискретно символиката на евтиния алкохол, предлаган по жълто-зелените от липсваща канализация български плажове. В по-задълбочен анализ чадърчето напомня за покровителството, на което се радват мнозинството от едрите български “туристически босове”. Зеленото листенце от другата страна е един мил намек какво да си оставим за спомен, след като изсечем всичките си гори. За това всъщност напомнят и тъмносините хълмове отгоре – нещо такова ще стане Пирин, когато Цеко Минев си прокара лифтовете, когато “Супер Паничище” се построи и когато Странджа се окаже незащитена.

Синьото петно отдолу може да създаде много работа на куп социални психолози, но аз ще се огранича да кажа, че ми напомня за жестоките убийства на делфини по Черноморието, на които само шепа граждани обърнаха внимание.

Весело като коктейлче

“Разпалва радост в душата, кани към забавления и внушава удоволствие” - така пише за под-бранда “Морски ваканции”. Там чадърчетата са две, за да покажем, че нашите плажове могат да ви осигурят и евтини коктейли, и скъпо платени чадъри и шезлонги. Не е претъпкано наслагването на две чадърчета едно до друго – на това приличат повечето плажове, така че туристите да си знаят навреме. А поетично литналата чайка отгоре, сякаш искаща да клъвне малко от обедния ви сандвич, символизира кръчмарския манталитет на морските ресторантьори и съдържатели на квартални капанчета, които с удоволствие биха ви продали кафе за 3 лв., невъзможно за пиене, и палачинка за 5 лв., в която дори може да има (пресни) яйца.


“Брандът ви грабва внезапно, за да ви поведе към жизнерадостни приключения, в унисон с бързия ход на облаците над планинските върхове. Насладата от свободата и досега с природата, удовлетворението от покоряването на върхове и скоростното спускане по пистите са водещите емоционални двигатели.”

Така е представен планинският ни туризъм. Нека ви кажа как го виждам аз:

При пристигането в някой курорт хаосът ви грабва внезапно с обслужващ персонал, който знае само собствения си диалект, за да ви поведе към жизнерадостни приключения, започващи обикновено с въпроса “А какво ще стане, ако изям тази синкава пържола?” В унисон с бързия ход на облаците домакините ще искат да спечелят от тридневната ви ваканция толкова, колкото вие изкарвате за месец. Насладата от свободата и досега с омърлушената от рекетиране природа, удоволствието да видиш върховете, покорени на социалистическия принцип, че всичко на земята трябва да се впрегне в полза на човека, скоростното спускане по илюзията, че наистина си почивате....Това ще са емоционалните ви двигатели за следващия път, когато при споменаване на почивка в България ще си запушите ушите.


Мечоподобната фигура в логото напомня, че точно при нас Бриджит Бардо направи парк за пенсионирани мечки, а в Родопите постоянно избухват скандали какво да се прави, ако животното ти почука на вратата. И неповторимата дядова ръкавичка вдясно – нямаше да се сетя, че с този толкова прост, народен символ, може да опишеш в едно лого претъпканите с ненужни сгради курорти.

Откъде са ви розите?

Хубаво е да се рекламираме като страна на розите, обаче заетата от някакъв сайт снимка ме хвърли в размисъл за нивото на грамостност на експертите. Моля ви, научете, че розовата вода не е с розов цвят, маслото от рози е бледожълто, а цветята на снимката нямат нищо общо с маслодайните ни растения. От всички мацаници в “Балнео, СПА и уелнес” се различават едра ръка, наподобяваща илюстрация на жътварка, и червеникавата роза, която тук наистина може да ти донесе носталгия по “Ален мак”.


И! Чудно, ние си имаме културен туризъм, или поне си мислим, че го имаме. Имаме някаква крепост, гърне и перо. Да, перо има в логото, сигурно пак като намек как си представяме оскубването на “западните” туристи.

Открития на момента

“Той насърчава религиозните поклонници и вдъхновява хората на изкуството, обединява усилията на археолози и екскурзоводи. Предизвиква любопитство, заради случващите се в момента открития и носи изящността на древните съкровища и на средновековните манастири”.

Хайде, поклонете се на созополския вампир, мощите на любимия си светец и се удивлявайте как може тук да са живели хора, владеещи толкова изящна обработка на злато и сребро. Може да посетите музеите и да чуете за колекцията на Васил Божков, да видите разкопани от иманяри могили и тъжно да се упътите към хотела си през улици, предлагащи изобилни сергии с китайски сувенири.


Еко и селският туризъм, от които всеки що-годе властимащ така се обижда, все пак е намерил място и дори си е заслужил свое лого. В тази област се рекламираме с коне, нещо изконно българско и отличаващо ни, и с червен петел, който романтично да ви буди в селската къща, в която сте отседнали. Разбира се, ако някой не е решил, че над нея трябва да мине лифт, гранд-хотелче или магистрала.

Мусака-гурме

Не искам да коментирам “Вино и гурме” туризма, в който се е наместил овен, лозово листо и нещо, приличащо на син кит. Както каза една приятелка “Да представяш точно българската кухня като гурме е абсурд”. Съгласна, изобщо не ми се влиза в полемика с посланието за автентичния вкус на зеленчуците и домашно приготвената храна. Моля ви, ние тук внасяме домати от Турция, картофи от Полша, леща от Канада и бъркаме картофено пюре на прах!


Аз нямам повече сили и вдъхновение да коментирам “Градски почивки”, “Приключенски пътувания”, “Спорт и голф”, “Делови пътувания и събития”, “Тракия”...Искам да приключа с дебата от сутрешния блок на БНТ във вторник. Тогава проф. Георги Янков от Националната художествена академия и проф. Христо Кафтанджиев от Софийския университет съвсем на място отбелязаха, че това всъщност не е лого – защото една марка трябва да носи кратко и ясно послание. “Това лого няма да свърши работа, то е един сюжетен разказ”, каза проф. Янков. А Кафтанджиев го допълни, като призна, че досега не е виждал “толкова обширна търговска марка”.

Ето това е – “логото” е едно претрупано, недобре изразено символично послание, което всъщност не се е получило като послание. Точно както е и с българския туризъм – така и не се разбрахме за толкова години със ски писти (при липса на сняг) ли ще привличаме посетители, с мега курорти ли, с хубави плажове или исторически туризъм? Как да съберем на едно място бетонни хотели, претенции за изисканост, евтини оферти, гурме-храна и натровени хора? Как да се примирим, че не можем да сме Алпите, но не успяваме да си бъдем и ние самите, че няма да сме нито Ривиерата на Балканите, нито пък имаме поне малка воля да проумеем колко красиви плажове имаме. Това лого показва отлично липсата на стратегия, липсата на размишление, липсата на въображение и липсата на разум при харченето на пари. Затова то ни отива – с него няма да ни запомнят, то няма да доведе нито един турист. И точно като отбиване на номера е показател защо “визията” ни става все по-грозна, хаотична, претрупана, скъпа като пари и евтина като изглед.

П.П. Направо съм изумена от увъртането на един от “екипа”, създал логото – сега времената били други, имало социални медии и пр., с които оправдаваше защо не са нарисували нещо кратко, ясно и разбираемо. А и след като разбрах, че цял екип е рисувал, се сетих за едно сравнение, които преди време се разхождаше из социалната мрежа Facebook:

“Bohemian Rhapsody” на Queen е написана от един човек – Фреди Меркюри.

А песента “Run the world” (“Girls”) на Бионсе Ноулс е написана от шестима. 

1 коментар: