Задочни разговори за един министър и глада

Човекът, който излиза в полунощ

„Горещо е още, макар че е почти полунощ. Като излезеш от къщи, все едно печка те лъхва от нагорещения асфалт. Аз по това време излизам, когато е тъмно и повечето хора са си легнали. Едно, че не искам да ме виждат, може и познати да срещна, друго, че по светлото други ходят по моите места. Цигани са, нищо лошо не са ми направили, и те от нужда, ама да не се срещаме, че не знае човек какво...Сам съм, не съм като тях с количка и две-три деца. И ги разбирам, и не – поне са млади, не могат ли нещо да работят? Аз се опитах, но нищо не намерих, като си минал 70 години кой ще те вземе. Това, да не се чудите защо съм тук – съвсем в края на месеца е, време до пенсия има, а пари няма. И храна няма. Трябваше този месец пак да избирам – лекарствата, водата, тока или да си отделя за всеки ден по два лева за хляб и малко нещо с него. Лекарствата не могат да чакат. Водата ще чака. Тока не може, иначе после трябва да плащам да ме включат. И още имам телевизор. Вярно, черно-бял е, но си слушам на него първа и втора. Казаха онзи ден, че хлябът бил поскъпнал. Лоша работа. Не знам дали е така, аз от три дни не мога да ида до магазина, щото нямам с какво да го купя тоя хляб.

Някой е оставил половинка изсъхнал хляб направо върху капака на кофата за боклук. И така става, може да го поизрежа, сигурно някои хора и толкова не намират. Друго няма тук, ще карам нататък. Ако ме срещнете сигурно се чудите деца нямам ли поне малко да се погрижат за мен. Имам, един син. Ама той е строител, сега на някакъв строеж работи в друг град и вече втори месец надница не е вземал. Предишния, при когото работеше, някъде избяга и ги остави да си чакат за пет месеца заплатите. Казали им, че банката продава строежа, ама техните си надници да ги отпишат.

Много мисля докато обикалям вечер. Какво ли не ми минава наум. Съседът ми разказва, че щели да застопоряват ли, замразяват ли го каза, цените на хляб, кренвирши, сирене... то хубаво, ама аз и на сегашните цени да ги застопорят, с какво да ги купя? Той слуша много радио, и телевизия гледа, и все разменя новини. Та, онзи ден ми вика – давали на едно място безплатна храна, банка някаква.

Чудно ми се видя, каква е тая банка, дето храна ще ни дава за без пари? Може да не е чул добре. Пък може и да е чул, ама да не се надявам напразно. Ето, някоя вечер изляза, надявам се и накрая – нищо не намирам. Сега лятото ми е добре, и не ми е добре. Добре е, че за топло не се безпокоя, а и някоя кофа с вода можеш да загрееш на терасата. От друга страна много бързо се разваля храната, докато някой си хвърлил недояденото, както почти е прясно и след няколко часа – за нищо не става. Боже, а като намерих една опаковка яйца! Уж на етикета са в годност, ама знам ли, яйца са това, не ти е сухар. Чудих се, чудих се, пък накрая ги взех. То, като се сварят добре, нищо май им нямаше, поне нищо не усетих после. Зимата да беше – няма да ме е страх. Но тогава пък като легнеш болен защото си спрял парното, и вече и до кофата не можеш да слизаш, чакаш от пенсия на пенсия. Какво говорех? Да, не е лошо лятото, топло е, вода да загрееш става. Но нали ви казах, бързо се разваля тогава каквото е останало в кофата.”

Горният монолог е измислен. Преди няколко дни чух шум под прозореца си. Беше пак възрастният мъж с карирана риза и шапка с козирка, който претърсва кофите за боклук. В нашия квартал сме човеколюбови и храната, която не сме изяли и не е за хвърляне често я закачаме до контейнера за смет. Бедата на възрастния мъж е, че той излиза късно, след като преди него цял ден са кръстосвали мургави гладни хора. Минава към полунощ, не всяка, само по няколко пъти в месеца. Тъмнината го крие, но шумът се чува. Шумът от ровенето на чуждия боклук драска по отворените в нощта стъкла. Кучетата вече го познават, всички кучета без дом и хората, търсещи храна, някак все се сприятеляват.   

Един министър с много думи
Мислите си, на пръв поглед каква пряка връзка може да има между хората, търсещи храна в кофите, и рекламата на няколко търговски вериги? Те нямат вина за бедността, нали? Връзката се казва Мирослав Найденов. Министърът, загрижен за бедните българи. Министърът, който намалява цени със замаха на Ево Моралес, но съвсем по капиталистически прави реклама – дори не и скрита, на три търговски вериги. Министерството, ръководено от него, така и не намира за нужно да намери време и да положи усилия за една елементарна стъпка – премахване или поне намаление на ДДС върху дарени храни. Изглежда дреболия, но от създаването на банката през април (основана по инициатива на неправителствени организации и частни компании) организаторите й настояват ДДС да се премахне. В момента ако един производител има партида от годна, но неправилно опакована храна, той трябва да плати данъка, в случай, че я дари. Но – ако реши да я изхвърли, данък няма да има.

За толкова месеца няма информация подопечното на Найденов министерство, което иначе е повече от активно, да е направило нещо по въпроса, освен принципните си добри намерения. Аргументът, че по този начин можело да се точи ДДС, ми е смешен, честно казано. Изобщо не ме убеждавайте, че държава, която за миналата година има издадени 13 624 разрешения за подслушване и ежеседмично се бие в гърдите как спира контрабанда и свързва всички с НАП и Агенция „Митници”, не може да се справи с подобни измами.

Раздаването безвъзмездно на храна и помощта тя да стигне до възможно най-много нуждаещи се сигурно няма да има ПР ефекта от леенето на приказки за замразени цени и разкарването да се проверяват етикети. Но със сигурност, за сведение на министър Найденов, ще работи по-добре, за много по-дълго време от три месеца и без да обтяга вече нажежените отношения между производители и вериги.

И да споделя още нещо – минаване през една от шумно прокламираните от Найденов вериги във вторник вечер ми направи следното впечатление – замразени цени на пилешки бутчета, на свинско и на кренвирши от собствена марка. Хляб не видях, нито масло и мляко. Но пък видях избождащи очите промоции на самата верига и уточнения с малки букви – за лоялни клиенти са. Но пък може и аз да не съм видяла другите етикети, някой с опит в проверките на цени вероятно би могъл да ги забележи. 

Според Мирослав Найденов това е социално отговорна позиция | снимка: Весела Николаева

Недостатъчно скъпа, недостатъчно добра
Проблемът с храната не е само проблем на глада. Той става проблем на недостатъчното хранене, на неприятната и вредна храна, на заболяванията, идващи от това, на свиването на други разходи. Проблемът с храната не е само на крайно бедните – ужасно лош стимул е да замразяваш цените на десет стоки и да тръбиш по медиите за тях, при условие, че това са точно стоките, чиято цена поражда най-малкото съмнения за качество. Последното не съм го измисляла аз – казваше го поне няколко пъти самият Найденов.

Преди около две години земеделският министър скачаше на всеки, който слагал соя в салама, Е-та в кренвирши и хляб и палмово масло в кашкавала, с настояването, че е по-добре да плащаме повече, но да ядем качествено. В началото на февруари 2011 г. той заявява, че първата работа на новооформената Агенция по безопасност на храните ще бъде да проверява качеството на храните с много ниски цени в търговските вериги.

"Ясно е например, че кисело мляко за 9 ст. на практика не е кисело мляко, защото е направено от палмово масло", разпалва се министърът. Найденов тропва по евтините рафтове и с твърдението, че когато веригата си поръчва продукт “с нереално ниска цена", то тя заблуждава потребителите. Разбира, той мисли и за здравето - "Много умело се жонглира с термина безопасност и качество на храните, но не искаме под чадъра на това, че продуктът е безопасен, но некачествен, това да ни направи най-болната нация в ЕС". (цитатите са от dnevnik.bg)

Хайде сега да се пренесем година и половина напред – качеството вече е оставено само на храните по стандартите, а министърът започва да се грижи за бедните. Същите бедни, които купуват възможно най-евтината храна, не могат и да помислят да се хранят разнообразно и пълноценно. Същите тези бедни утре ще минават през системата на здравеопазването с артерии, запушени от нискокачествени мазнини, с алергии, предизвикани от оцветители и консерванти, с хроничен диабет, инсулт и рак, провокирани от големите количества сол в полуготови храни (изследване на World Cancer Research Fund).

За тези хора по-голяма част от доходите отива за храна, дори и да е нискокачествена, а тотално разбитото здравеопазване няма да има пари да покрие нито лекарствата им, нито възможността за подобряване на живота, с което да се излекуват. Извън болницата ще ги чака същото – дали да си купя хляб или лекарство?

Малко факти:

Българските домакинства харчат средно 33.7% от общите си разходи за храна и напитки и 6.1% за здравеопазване, сочат данни на Националния статистически институт.

По 300 лв. е средният месечен разход на един човек за храна. Увеличението за една година е с повече от 15 лв.

Във Великобритания средно 9% от доходите на човек отиват за храна, в Ирландия и Австрия делът е около 10%, а в съседна Румъния – 29%.

През миналата година със средния си доход българинът е можел да си купи някоя от следните стоки: 2814 кг хляб, 2772 кг домати, 703 кг сирене или 673 кг малотрайни колбаси. За 2010 г. доходът му е позволявал 3103 кг хляб, 2230 кг домати, 746 кг сирене или 653 кг малотрайни колбаси.

Миналата година всяко домакинство си е купило средно по 162.4 кг бял хляб с цена 1.32 лв. Предишната, 2010 г., купеният бял хляб е бил 161.3 кг, при 1.15 лв. средна цена.