Днес е трудно на всички ни. За някои трудността е да изоставиш мечта, която си следвал дълго време. За други – да се примириш, че пътуването ти през ваканцията няма да е това, което си искал. Има обаче и хора, за които трудното време означава просто липсата на храна. За тях истерията по здравословното хранене, органичното земеделие, поскъпването на киноата и био плодовете са екзотика, която никога не е имала реален образ пред очите им.
Пред техните очи са само празнотата на масата, магазини, които са по-недостъпни от планинските върхове, и мисълта как днес и утре ти и семейството ти ще преживеете. Светът всъщност не се е променил чак толкова в последните векове – и преди, и сега е имало излишъци от храна и хора, до които тя не достига. Разликата е само в количеството. Сега излишната храна, която отива на боклука и се разхищава, е много повече, всъщност тя вероятно би стигнала, за да може всеки по света да се нахрани.
Пионерът
Първият създател на хранителна банка – Джон ван Хенгел, американски пенсионер, забелязва още през 60-те години, че много от изхвърлената от супермаркетите храна може да се използва. И така през 1967 г. се ражда първата хранителна банка в САЩ, а от близо година работи и в България. Вярвам, ще се съгласите, че тук има много силна нужда от подобна институция, а и проблемите с храната тук вече силно приличат на тези от развитите страни. Става въпрос за изхвърлянето на много продукти, които са напълно годни, не са развалени, но по някаква причина попадат на боклука – например смачкана кутия, изкривен етикет, оставащи няколко дни до изтичане на срока на годност.
Богати до съвършенство?
Ето и част от последните данни, цитирани от e-vestnik.com: между 30% и 50% половината от произведената храна по света се изхвърля. Доклад на британския Институт по машинно инженерство изчислява, че близо 30% от плодовете и зеленчуците просто се изхвърлят преди да стигнат до щанда, защото …. не са достатъчно красиви. Да, правилно – ябълките нямат правилната форма, краставиците са изкривени, доматите не изглеждат достатъчно лъскави и сочни... Все неща, които няма да ви попречат да сложите същите плодове и зеленчуци на масата, ако сте ги отгледали в градината си. Целия доклад може да прочетете тук: http://www.imeche.org/knowledge/themes/environment/global-food?WT.mc_id=HP_130007
Но в името на клиента всичко трябва да е идеално, а останалото – отива на боклука. Ние сме достатъчно богати, за да си купуваме съвършенство. Останалите, които не могат да купуват? Нима можем да направим нещо? Нали има световен глад, заради който рок звезди правят концерти, събират се политици на световно ниво, представят се глобални стратегии? Как да се изправим и ние до тях? Нима една шепа помощ би напълнила цяла пустиня от глад и проблеми?
Как убива гладът
Да си призная, и аз мислех така, и сигурно съм имала основания, поне допреди време. И съм съгласна с вас, че няма как един човек да изтрие картините на ровещите в боклука хора и просещите ръце. Освен тях обаче има и много други – има глад, който не се вижда. Има деца, които не са на училище, защото нямат какво да ядат. Има възрастни, които се разболяват от липса на храна. За много от тях не подозирате, те не се виждат, те са скрити и се чува за тях само във времето, когато отиват до пункт на БЧК, за да вземат торбите с хранителни помощи. Проблемът е, че тези помощи са в най-добрия случай веднъж на няколко месеца, а и храните в тях не предполагат толкова разнообразно хранене.
Нека направя едно отклонение. Гладът рядко убива директно. Той може да не е няколко дни без никаква храна, може да означава месеци, изкарани единствено с хляб и съвсем ограничен избор от храна. Тя често е непълноценна, няма достатъчно стойност, за да поддържа имунната система на организма, не доставя достатъчно енергия и води до бавно отслабване. Особено лошо е това ако страдат бременни и малки деца, които са и по-уязвими на болести. Бременни и подрастващи, които не са получавали достатъчно храна, почти сигурно ще влачат последиците в целия си живот и този на децата си.
Защо точно тази кауза
Целта на Хранителната банка в България е не просто разпределянето на някакви продукти, а възможността да се осигури пълноценна храна за възможно най-много хора. Един от проблемите пред БЧК, който обичайно раздава помощите, финансирани от ЕС, са малките възможности за съхранение. Червеният кръст може да раздава пакетирани варива, брашно и продукти, които не изискват специални условия за съхранение. Консерви не може. Плодове и зеленчуци – също. Хранителната банка (ХБ) обаче може и тя разчита основно на доброволци за това.
Не е задължително да отделите много време, нито средства, всеки може да помогне с неща, които правите добре. Хайде да ви дам няколко идеи – аз поисках да стана доброволец, и от ХБ ме помолиха да създам нещо, с което да ги популяризирам. Аз започнах да пиша.
В следващия месец от банката ще разпределят храни и молят всеки, който има възможност, да отдели няколко часа в сряда или петък, за да им помогне. Тук има линк за тези, които се интересуват. Ако сте служител, попитайте дали може да се освободите – може да ви откажат, но пък може да изненадате и заинтересувате шефа си. Ако сте работодател – предложете сам на служителите си да освободите някои от тях в един ден от месеца, за да се включат.
Dnevnik.bg има друго предложение – отидете на предпремиерата на “Клетниците” в сряда вечер и дарете 30 лв. за каузата. Ето тук ще прочетете кога и как да го направите.
Ако сте производител на храна или притежавате магазин – може да се свържете с ХБ и да научите как да дарите излишни продукти, за да стигнат до нуждаещите се.
А ако нямате възможност за нито едно от тези неща, просто разкажете на приятелите си какво прави Хранителната банка. Сигурно поне на един от тях ще му стане интересно и ще поиска да помогне. Не е задължително да сте богати, за да направите нещо добро – дори не може да си представите колко много начина за помощ може да има.
Смея да се надявам, че каузата за разпределянето на храна може да достигне и до човек, от когото зависи много. Все още нерешен остава проблемът с ДДС върху дарената храна – затова сега е по-евтино да се изхвърля, отколкото да се дарява. Кой знае, нали сме в малка държава и е достатътъчно да познаваш някой, който познава друг и така една голяма крачка ще започне с твоята стъпка.
Аз мисля, че дотук се справих добре с писането. Освен него сигурно ще се пробвам да нарисувам нещо наивно и недотам красиво художествено, което да показвам на хората, които ме питат защо да помагат. На него ще има много малка човешка история, с която ще опитам да разкажа, че ти си точно толкова важен, колкото са и хората, организиращи огромни концерти в помощ на гладуващите. Както написах в началото, днес са трудни времена и е трудно всеки от нас да бъде голям герой. Мисля, че сега не е времето на големите подвизи. Сега е времето на малките герои. Като мен и теб.
понеделник, 28 януари 2013 г.
четвъртък, 24 януари 2013 г.
Кратък преразказ на българските туристически претенции
Излишно недоволство предизвика новото “лого” на българския туризъм. Шарено било, приличало на яйце и на нищо, нямало ясно послание и струва прекалено много пари. Не сте прави, другари...граждани!
Новото “лого” е точно такова, каквото си заслужаваме – то толкова добре описва България, че и на Микеланджело да го бяха поръчали, нямаше да е така обективно. Нека да го поанализираме малко, за да ви докажа, че си е съвсем на място.
Жълтък-слънце
В центъра му има едно слънчице, което всъщност е жълтък на яйце. Къде е белтъкът не е ясно, но или парите не са стигнали за него, или просто е забравен. Каква по-добра метафора! Тук имаме всеки ден добри намерения, описвани като слънце и приключващи насадени на пачи яйца. Нищо чудно, че жълтъкът се е наместил на всички под-брандове.
Както казват “лого-мените” (по “Облакът Атлас”, Дейвид Мичъл): “Разнообразието, което бранд България носи като свое ДНК, се поддържа от десет под-бранда”. Да, сериозно, и десетте под-бранда (суб-лога, под-марки) съдържат жълтъко-подобното слънце в центъра си, отново да напомнят, че където и да ходите из България, има голям шанс да се насадите на пачи яйца. И има обяснение – това си ни е ДНК.
Туризъм, туризъм, с лист да го погалиш
Умилително е използването на природните символи в новото лого – например червената розичка, която още не мога да реша от символа на БСП ли е взета или фалиралият “Ален мак” е освободил логото си? А плажното зелено чадърче крие недотам дискретно символиката на евтиния алкохол, предлаган по жълто-зелените от липсваща канализация български плажове. В по-задълбочен анализ чадърчето напомня за покровителството, на което се радват мнозинството от едрите български “туристически босове”. Зеленото листенце от другата страна е един мил намек какво да си оставим за спомен, след като изсечем всичките си гори. За това всъщност напомнят и тъмносините хълмове отгоре – нещо такова ще стане Пирин, когато Цеко Минев си прокара лифтовете, когато “Супер Паничище” се построи и когато Странджа се окаже незащитена.
Синьото петно отдолу може да създаде много работа на куп социални психолози, но аз ще се огранича да кажа, че ми напомня за жестоките убийства на делфини по Черноморието, на които само шепа граждани обърнаха внимание.
Весело като коктейлче
“Разпалва радост в душата, кани към забавления и внушава удоволствие” - така пише за под-бранда “Морски ваканции”. Там чадърчетата са две, за да покажем, че нашите плажове могат да ви осигурят и евтини коктейли, и скъпо платени чадъри и шезлонги. Не е претъпкано наслагването на две чадърчета едно до друго – на това приличат повечето плажове, така че туристите да си знаят навреме. А поетично литналата чайка отгоре, сякаш искаща да клъвне малко от обедния ви сандвич, символизира кръчмарския манталитет на морските ресторантьори и съдържатели на квартални капанчета, които с удоволствие биха ви продали кафе за 3 лв., невъзможно за пиене, и палачинка за 5 лв., в която дори може да има (пресни) яйца.
“Брандът ви грабва внезапно, за да ви поведе към жизнерадостни приключения, в унисон с бързия ход на облаците над планинските върхове. Насладата от свободата и досега с природата, удовлетворението от покоряването на върхове и скоростното спускане по пистите са водещите емоционални двигатели.”
Така е представен планинският ни туризъм. Нека ви кажа как го виждам аз:
При пристигането в някой курорт хаосът ви грабва внезапно с обслужващ персонал, който знае само собствения си диалект, за да ви поведе към жизнерадостни приключения, започващи обикновено с въпроса “А какво ще стане, ако изям тази синкава пържола?” В унисон с бързия ход на облаците домакините ще искат да спечелят от тридневната ви ваканция толкова, колкото вие изкарвате за месец. Насладата от свободата и досега с омърлушената от рекетиране природа, удоволствието да видиш върховете, покорени на социалистическия принцип, че всичко на земята трябва да се впрегне в полза на човека, скоростното спускане по илюзията, че наистина си почивате....Това ще са емоционалните ви двигатели за следващия път, когато при споменаване на почивка в България ще си запушите ушите.
Мечоподобната фигура в логото напомня, че точно при нас Бриджит Бардо направи парк за пенсионирани мечки, а в Родопите постоянно избухват скандали какво да се прави, ако животното ти почука на вратата. И неповторимата дядова ръкавичка вдясно – нямаше да се сетя, че с този толкова прост, народен символ, може да опишеш в едно лого претъпканите с ненужни сгради курорти.
Откъде са ви розите?
Хубаво е да се рекламираме като страна на розите, обаче заетата от някакъв сайт снимка ме хвърли в размисъл за нивото на грамостност на експертите. Моля ви, научете, че розовата вода не е с розов цвят, маслото от рози е бледожълто, а цветята на снимката нямат нищо общо с маслодайните ни растения. От всички мацаници в “Балнео, СПА и уелнес” се различават едра ръка, наподобяваща илюстрация на жътварка, и червеникавата роза, която тук наистина може да ти донесе носталгия по “Ален мак”.
И! Чудно, ние си имаме културен туризъм, или поне си мислим, че го имаме. Имаме някаква крепост, гърне и перо. Да, перо има в логото, сигурно пак като намек как си представяме оскубването на “западните” туристи.
Открития на момента
“Той насърчава религиозните поклонници и вдъхновява хората на изкуството, обединява усилията на археолози и екскурзоводи. Предизвиква любопитство, заради случващите се в момента открития и носи изящността на древните съкровища и на средновековните манастири”.
Хайде, поклонете се на созополския вампир, мощите на любимия си светец и се удивлявайте как може тук да са живели хора, владеещи толкова изящна обработка на злато и сребро. Може да посетите музеите и да чуете за колекцията на Васил Божков, да видите разкопани от иманяри могили и тъжно да се упътите към хотела си през улици, предлагащи изобилни сергии с китайски сувенири.
Еко и селският туризъм, от които всеки що-годе властимащ така се обижда, все пак е намерил място и дори си е заслужил свое лого. В тази област се рекламираме с коне, нещо изконно българско и отличаващо ни, и с червен петел, който романтично да ви буди в селската къща, в която сте отседнали. Разбира се, ако някой не е решил, че над нея трябва да мине лифт, гранд-хотелче или магистрала.
Мусака-гурме
Не искам да коментирам “Вино и гурме” туризма, в който се е наместил овен, лозово листо и нещо, приличащо на син кит. Както каза една приятелка “Да представяш точно българската кухня като гурме е абсурд”. Съгласна, изобщо не ми се влиза в полемика с посланието за автентичния вкус на зеленчуците и домашно приготвената храна. Моля ви, ние тук внасяме домати от Турция, картофи от Полша, леща от Канада и бъркаме картофено пюре на прах!
Аз нямам повече сили и вдъхновение да коментирам “Градски почивки”, “Приключенски пътувания”, “Спорт и голф”, “Делови пътувания и събития”, “Тракия”...Искам да приключа с дебата от сутрешния блок на БНТ във вторник. Тогава проф. Георги Янков от Националната художествена академия и проф. Христо Кафтанджиев от Софийския университет съвсем на място отбелязаха, че това всъщност не е лого – защото една марка трябва да носи кратко и ясно послание. “Това лого няма да свърши работа, то е един сюжетен разказ”, каза проф. Янков. А Кафтанджиев го допълни, като призна, че досега не е виждал “толкова обширна търговска марка”.
Ето това е – “логото” е едно претрупано, недобре изразено символично послание, което всъщност не се е получило като послание. Точно както е и с българския туризъм – така и не се разбрахме за толкова години със ски писти (при липса на сняг) ли ще привличаме посетители, с мега курорти ли, с хубави плажове или исторически туризъм? Как да съберем на едно място бетонни хотели, претенции за изисканост, евтини оферти, гурме-храна и натровени хора? Как да се примирим, че не можем да сме Алпите, но не успяваме да си бъдем и ние самите, че няма да сме нито Ривиерата на Балканите, нито пък имаме поне малка воля да проумеем колко красиви плажове имаме. Това лого показва отлично липсата на стратегия, липсата на размишление, липсата на въображение и липсата на разум при харченето на пари. Затова то ни отива – с него няма да ни запомнят, то няма да доведе нито един турист. И точно като отбиване на номера е показател защо “визията” ни става все по-грозна, хаотична, претрупана, скъпа като пари и евтина като изглед.
П.П. Направо съм изумена от увъртането на един от “екипа”, създал логото – сега времената били други, имало социални медии и пр., с които оправдаваше защо не са нарисували нещо кратко, ясно и разбираемо. А и след като разбрах, че цял екип е рисувал, се сетих за едно сравнение, които преди време се разхождаше из социалната мрежа Facebook:
“Bohemian Rhapsody” на Queen е написана от един човек – Фреди Меркюри.
А песента “Run the world” (“Girls”) на Бионсе Ноулс е написана от шестима.
Новото “лого” е точно такова, каквото си заслужаваме – то толкова добре описва България, че и на Микеланджело да го бяха поръчали, нямаше да е така обективно. Нека да го поанализираме малко, за да ви докажа, че си е съвсем на място.
Жълтък-слънце
В центъра му има едно слънчице, което всъщност е жълтък на яйце. Къде е белтъкът не е ясно, но или парите не са стигнали за него, или просто е забравен. Каква по-добра метафора! Тук имаме всеки ден добри намерения, описвани като слънце и приключващи насадени на пачи яйца. Нищо чудно, че жълтъкът се е наместил на всички под-брандове.
Както казват “лого-мените” (по “Облакът Атлас”, Дейвид Мичъл): “Разнообразието, което бранд България носи като свое ДНК, се поддържа от десет под-бранда”. Да, сериозно, и десетте под-бранда (суб-лога, под-марки) съдържат жълтъко-подобното слънце в центъра си, отново да напомнят, че където и да ходите из България, има голям шанс да се насадите на пачи яйца. И има обяснение – това си ни е ДНК.
Туризъм, туризъм, с лист да го погалиш
Умилително е използването на природните символи в новото лого – например червената розичка, която още не мога да реша от символа на БСП ли е взета или фалиралият “Ален мак” е освободил логото си? А плажното зелено чадърче крие недотам дискретно символиката на евтиния алкохол, предлаган по жълто-зелените от липсваща канализация български плажове. В по-задълбочен анализ чадърчето напомня за покровителството, на което се радват мнозинството от едрите български “туристически босове”. Зеленото листенце от другата страна е един мил намек какво да си оставим за спомен, след като изсечем всичките си гори. За това всъщност напомнят и тъмносините хълмове отгоре – нещо такова ще стане Пирин, когато Цеко Минев си прокара лифтовете, когато “Супер Паничище” се построи и когато Странджа се окаже незащитена.
Синьото петно отдолу може да създаде много работа на куп социални психолози, но аз ще се огранича да кажа, че ми напомня за жестоките убийства на делфини по Черноморието, на които само шепа граждани обърнаха внимание.
Весело като коктейлче
“Разпалва радост в душата, кани към забавления и внушава удоволствие” - така пише за под-бранда “Морски ваканции”. Там чадърчетата са две, за да покажем, че нашите плажове могат да ви осигурят и евтини коктейли, и скъпо платени чадъри и шезлонги. Не е претъпкано наслагването на две чадърчета едно до друго – на това приличат повечето плажове, така че туристите да си знаят навреме. А поетично литналата чайка отгоре, сякаш искаща да клъвне малко от обедния ви сандвич, символизира кръчмарския манталитет на морските ресторантьори и съдържатели на квартални капанчета, които с удоволствие биха ви продали кафе за 3 лв., невъзможно за пиене, и палачинка за 5 лв., в която дори може да има (пресни) яйца.
“Брандът ви грабва внезапно, за да ви поведе към жизнерадостни приключения, в унисон с бързия ход на облаците над планинските върхове. Насладата от свободата и досега с природата, удовлетворението от покоряването на върхове и скоростното спускане по пистите са водещите емоционални двигатели.”
Така е представен планинският ни туризъм. Нека ви кажа как го виждам аз:
При пристигането в някой курорт хаосът ви грабва внезапно с обслужващ персонал, който знае само собствения си диалект, за да ви поведе към жизнерадостни приключения, започващи обикновено с въпроса “А какво ще стане, ако изям тази синкава пържола?” В унисон с бързия ход на облаците домакините ще искат да спечелят от тридневната ви ваканция толкова, колкото вие изкарвате за месец. Насладата от свободата и досега с омърлушената от рекетиране природа, удоволствието да видиш върховете, покорени на социалистическия принцип, че всичко на земята трябва да се впрегне в полза на човека, скоростното спускане по илюзията, че наистина си почивате....Това ще са емоционалните ви двигатели за следващия път, когато при споменаване на почивка в България ще си запушите ушите.
Мечоподобната фигура в логото напомня, че точно при нас Бриджит Бардо направи парк за пенсионирани мечки, а в Родопите постоянно избухват скандали какво да се прави, ако животното ти почука на вратата. И неповторимата дядова ръкавичка вдясно – нямаше да се сетя, че с този толкова прост, народен символ, може да опишеш в едно лого претъпканите с ненужни сгради курорти.
Откъде са ви розите?
Хубаво е да се рекламираме като страна на розите, обаче заетата от някакъв сайт снимка ме хвърли в размисъл за нивото на грамостност на експертите. Моля ви, научете, че розовата вода не е с розов цвят, маслото от рози е бледожълто, а цветята на снимката нямат нищо общо с маслодайните ни растения. От всички мацаници в “Балнео, СПА и уелнес” се различават едра ръка, наподобяваща илюстрация на жътварка, и червеникавата роза, която тук наистина може да ти донесе носталгия по “Ален мак”.
И! Чудно, ние си имаме културен туризъм, или поне си мислим, че го имаме. Имаме някаква крепост, гърне и перо. Да, перо има в логото, сигурно пак като намек как си представяме оскубването на “западните” туристи.
Открития на момента
“Той насърчава религиозните поклонници и вдъхновява хората на изкуството, обединява усилията на археолози и екскурзоводи. Предизвиква любопитство, заради случващите се в момента открития и носи изящността на древните съкровища и на средновековните манастири”.
Хайде, поклонете се на созополския вампир, мощите на любимия си светец и се удивлявайте как може тук да са живели хора, владеещи толкова изящна обработка на злато и сребро. Може да посетите музеите и да чуете за колекцията на Васил Божков, да видите разкопани от иманяри могили и тъжно да се упътите към хотела си през улици, предлагащи изобилни сергии с китайски сувенири.
Еко и селският туризъм, от които всеки що-годе властимащ така се обижда, все пак е намерил място и дори си е заслужил свое лого. В тази област се рекламираме с коне, нещо изконно българско и отличаващо ни, и с червен петел, който романтично да ви буди в селската къща, в която сте отседнали. Разбира се, ако някой не е решил, че над нея трябва да мине лифт, гранд-хотелче или магистрала.
Мусака-гурме
Не искам да коментирам “Вино и гурме” туризма, в който се е наместил овен, лозово листо и нещо, приличащо на син кит. Както каза една приятелка “Да представяш точно българската кухня като гурме е абсурд”. Съгласна, изобщо не ми се влиза в полемика с посланието за автентичния вкус на зеленчуците и домашно приготвената храна. Моля ви, ние тук внасяме домати от Турция, картофи от Полша, леща от Канада и бъркаме картофено пюре на прах!
Аз нямам повече сили и вдъхновение да коментирам “Градски почивки”, “Приключенски пътувания”, “Спорт и голф”, “Делови пътувания и събития”, “Тракия”...Искам да приключа с дебата от сутрешния блок на БНТ във вторник. Тогава проф. Георги Янков от Националната художествена академия и проф. Христо Кафтанджиев от Софийския университет съвсем на място отбелязаха, че това всъщност не е лого – защото една марка трябва да носи кратко и ясно послание. “Това лого няма да свърши работа, то е един сюжетен разказ”, каза проф. Янков. А Кафтанджиев го допълни, като призна, че досега не е виждал “толкова обширна търговска марка”.
Ето това е – “логото” е едно претрупано, недобре изразено символично послание, което всъщност не се е получило като послание. Точно както е и с българския туризъм – така и не се разбрахме за толкова години със ски писти (при липса на сняг) ли ще привличаме посетители, с мега курорти ли, с хубави плажове или исторически туризъм? Как да съберем на едно място бетонни хотели, претенции за изисканост, евтини оферти, гурме-храна и натровени хора? Как да се примирим, че не можем да сме Алпите, но не успяваме да си бъдем и ние самите, че няма да сме нито Ривиерата на Балканите, нито пък имаме поне малка воля да проумеем колко красиви плажове имаме. Това лого показва отлично липсата на стратегия, липсата на размишление, липсата на въображение и липсата на разум при харченето на пари. Затова то ни отива – с него няма да ни запомнят, то няма да доведе нито един турист. И точно като отбиване на номера е показател защо “визията” ни става все по-грозна, хаотична, претрупана, скъпа като пари и евтина като изглед.
П.П. Направо съм изумена от увъртането на един от “екипа”, създал логото – сега времената били други, имало социални медии и пр., с които оправдаваше защо не са нарисували нещо кратко, ясно и разбираемо. А и след като разбрах, че цял екип е рисувал, се сетих за едно сравнение, които преди време се разхождаше из социалната мрежа Facebook:
“Bohemian Rhapsody” на Queen е написана от един човек – Фреди Меркюри.
А песента “Run the world” (“Girls”) на Бионсе Ноулс е написана от шестима.
петък, 4 януари 2013 г.
Гражданите Цецо и Цецка и ограничените възможности
По български политиката е нещо доста домашно – шляпа си по чехли между парламента и Министерски съвет, здрависва се с народа, яде кебапчета - по избори и не само, говори си на малко име с всички... Изобщо, една интимна атмосфера цари в България, та вече малко хора се учудиха, когато председателят на Народното събрание Цецка Цачева, трета в цялата йерархия на властта, и вицепремиерът Цветан Цветанов цъфнаха на протестите в Банско.
Само по себе си появяването им е доста шизофренично – властта да подкрепя протести срещу себе си, но тези коментари ги оставяме, вече достатъчно беше обсъдено това им поведение. Всъщност гражданите Цецко и Цецка протестират срещу себе си – така правят и останалите хора от Банско (не мога да кажа със сигурност дали наистина всички бяха само от този регион и пряко засегнати), които не виждат или по-скоро не искат да си признаят, че виждат какво представлява зимния курорт в момента.
Банско не е Австрия. Пирин и склоновете му не са Алпите. Подобно на българските политици и много от българските „хотелиери” и туристически предприемачи не искат да погледнат малко по-далеч от носа си и от дребните си сметки за бърза печалба. Да имаш ски-писти и лифтове не е голямо предимство – сигурна съм, че на много места из Русия, Швеция, Финландия, а и в Китай има прекрасни условия да се построят много по-големи лифтове, по-дълги писти и да се използва по-дълъг сезон. Хотелиери с манталитета на Цеко Минев обаче смятат, че изкуствените съоръжения правят един курорт неустоимо привлекателен.
Не, всъщност е ужасно трудно да привличаш с нещо, което го има на хиляди други места. Както например е едно да произвеждаш хляб, подобен на този от хиляди други хлебозаводи, и съвсем друго е да правиш, да речем, кифлички по рецепта, която си знаеш само ти и друг не успява да повтори. Някъде в главите на протестиращите се е загнездила мисълта, че щом са си построили хиляди квадратни метри бетонни кутийки, още няколко километра писти ще им стигнат, за да си ги напълнят и глупавите туристи да идват да си оставят парите. Вярно, с този си вид и условия Банско все повече ще привлича много глупави туристи, на които не им пречи да гледат стърчащи недовършени строежи, нелепо изглеждащи хотели, неоправдано скъпа храна, гарнирана с риск от натравяне.
Банско не е алпийски курорт и безвъзвратно сме изпуснали възможността да го направим такъв. В Банско архитектурните решения са излезли от комплексарските сънища на хора, които през живота си не са се влюбвали в нещо, различно от панелка, които обявяват остъкления балкон за най-голямото технически постижение на България и които смятат, че планината е просто наклонена земна повърхност, удобна за изкачване с машина и спускане с лични сили. Така се пръкват изумителни по грозота, височина и липса на хармония с околната среда сгради с претенциозно-смешни имена като „Шато Вапцаров”... В регистъра на частните съдебни изпълнители прелива от обяви за продажби на хотели и апартаменти в градчето, някои предлагани за трети или четвърти път без да се появи кандидат и без някой да си прави илюзии, че може да си избие инвестицията отпреди пет години, която банките вече отписали като несъбираем дълг.
Банско не е алипийски курорт и няма да стане такъв, докато се появяват новини за натровени в ресторантите му, като например цяла група деца на „зелено” училище. Банско няма да стане алпийски курорт, защото с няколко години алчност е изял част от планината, изял е гледка към природа, която в Алпите биха се радвали да предложат на гостите си, изял е усещането за отдалечаване от градския бетон, което искат туристите, пожелали нещо по-различно от ежедневието си.
Гражданинът Цецко, потропващата хорце Цецка, заместник-министърът Иво Маринов, жениците с шарени забрадки (в репортажа на БНТ), кметът на Банско Георги Икономов (ГЕРБ), близкият до него хотелиер Малин Бистрин, който водеше протеста от първа линия, се правят на забравили факта, че зоната около Банско е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и точно това е една от причините строежите там да са силно органичени. За тези граждани ограничаването на строежите значи ограничаване на възможностите им в живота, защото им се струва по-лесно да бетонират планината и да чакат бързи пари от това, отколкото да помислят какво ще остане за тези след тях. За тези граждани да си човек означава да си най-висшия представител на фауната, с най-големите възможности да опропастиш флората наоколо и с най-голямата гордост да изгониш някоя друга животинка, защото дървото, край което живее, ти изглежда застанало на пътя на пълния ти портфейл.
За тези граждани мога да разкажа една друга история – докато те чакаха новите хотели, незаконно разширени писти и изсичане на дървета да ги направят богати, малко на север, в с. Горно Драглище, започнаха да посрещат туристи, като им предлагаха това, което вече си имат. Малки къщи за гости, местна храна, хубава природа и никакви грандомански комплекси. Уважаеми хотелиери и жители на Банско, подкрепящи новите строежи, хубаво е да си помислите защо се страхувате курортните ви места да не останат празни, докато Надка Кротева, собственик на къща за гости „Дешка” в Горно Драглище, отказва резервации и насочва искащите да почиват към съседските къщи.
Това ми го споделиха на няколко пъти познати, тръгнали към Горно Драглище за почивка. Чух го и от Надка Кротева през май 2011 г., на форума на „Горичка”, на който тя каза, че не се страхува от конкуренти, защото „Къщата можеш да копираш, мене не можеш”. А в Банско много искат да копират чужди грешки с презастрояване, изсичане, излезли от един калъп хотели и „апарт-комплекси”. На Цеко Минев и големите им е лесно – бърза печалба за няколко години, а после – хайде да ходим да мажем другаде, защото смятаме, че трябва да имаме неограничени възможности. На местните, които имат заветна мечта да станат камериерки, сервитьори, готвачи и собственици на хотелче, ще им бъде по-трудно. Техните възможности и сега са ограничени, и в бъдеще ще бъдат още по-ограничени. Защото ограничената възможност да мислиш, демонстрирана от Цецковци и Цецки предполага още по-ограничена възможност да действаш така, че бъдещето да ти харесва. Ето така се получава – ако разчиташ на ограничени политици да ти разширят възможностите, ти е гарантирано, че скоро сам ще паднеш в капана на свиването им.
Само по себе си появяването им е доста шизофренично – властта да подкрепя протести срещу себе си, но тези коментари ги оставяме, вече достатъчно беше обсъдено това им поведение. Всъщност гражданите Цецко и Цецка протестират срещу себе си – така правят и останалите хора от Банско (не мога да кажа със сигурност дали наистина всички бяха само от този регион и пряко засегнати), които не виждат или по-скоро не искат да си признаят, че виждат какво представлява зимния курорт в момента.
Банско не е Австрия. Пирин и склоновете му не са Алпите. Подобно на българските политици и много от българските „хотелиери” и туристически предприемачи не искат да погледнат малко по-далеч от носа си и от дребните си сметки за бърза печалба. Да имаш ски-писти и лифтове не е голямо предимство – сигурна съм, че на много места из Русия, Швеция, Финландия, а и в Китай има прекрасни условия да се построят много по-големи лифтове, по-дълги писти и да се използва по-дълъг сезон. Хотелиери с манталитета на Цеко Минев обаче смятат, че изкуствените съоръжения правят един курорт неустоимо привлекателен.
Не, всъщност е ужасно трудно да привличаш с нещо, което го има на хиляди други места. Както например е едно да произвеждаш хляб, подобен на този от хиляди други хлебозаводи, и съвсем друго е да правиш, да речем, кифлички по рецепта, която си знаеш само ти и друг не успява да повтори. Някъде в главите на протестиращите се е загнездила мисълта, че щом са си построили хиляди квадратни метри бетонни кутийки, още няколко километра писти ще им стигнат, за да си ги напълнят и глупавите туристи да идват да си оставят парите. Вярно, с този си вид и условия Банско все повече ще привлича много глупави туристи, на които не им пречи да гледат стърчащи недовършени строежи, нелепо изглеждащи хотели, неоправдано скъпа храна, гарнирана с риск от натравяне.
Банско не е алпийски курорт и безвъзвратно сме изпуснали възможността да го направим такъв. В Банско архитектурните решения са излезли от комплексарските сънища на хора, които през живота си не са се влюбвали в нещо, различно от панелка, които обявяват остъкления балкон за най-голямото технически постижение на България и които смятат, че планината е просто наклонена земна повърхност, удобна за изкачване с машина и спускане с лични сили. Така се пръкват изумителни по грозота, височина и липса на хармония с околната среда сгради с претенциозно-смешни имена като „Шато Вапцаров”... В регистъра на частните съдебни изпълнители прелива от обяви за продажби на хотели и апартаменти в градчето, някои предлагани за трети или четвърти път без да се появи кандидат и без някой да си прави илюзии, че може да си избие инвестицията отпреди пет години, която банките вече отписали като несъбираем дълг.
Банско не е алипийски курорт и няма да стане такъв, докато се появяват новини за натровени в ресторантите му, като например цяла група деца на „зелено” училище. Банско няма да стане алпийски курорт, защото с няколко години алчност е изял част от планината, изял е гледка към природа, която в Алпите биха се радвали да предложат на гостите си, изял е усещането за отдалечаване от градския бетон, което искат туристите, пожелали нещо по-различно от ежедневието си.
Гражданинът Цецко, потропващата хорце Цецка, заместник-министърът Иво Маринов, жениците с шарени забрадки (в репортажа на БНТ), кметът на Банско Георги Икономов (ГЕРБ), близкият до него хотелиер Малин Бистрин, който водеше протеста от първа линия, се правят на забравили факта, че зоната около Банско е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и точно това е една от причините строежите там да са силно органичени. За тези граждани ограничаването на строежите значи ограничаване на възможностите им в живота, защото им се струва по-лесно да бетонират планината и да чакат бързи пари от това, отколкото да помислят какво ще остане за тези след тях. За тези граждани да си човек означава да си най-висшия представител на фауната, с най-големите възможности да опропастиш флората наоколо и с най-голямата гордост да изгониш някоя друга животинка, защото дървото, край което живее, ти изглежда застанало на пътя на пълния ти портфейл.
За тези граждани мога да разкажа една друга история – докато те чакаха новите хотели, незаконно разширени писти и изсичане на дървета да ги направят богати, малко на север, в с. Горно Драглище, започнаха да посрещат туристи, като им предлагаха това, което вече си имат. Малки къщи за гости, местна храна, хубава природа и никакви грандомански комплекси. Уважаеми хотелиери и жители на Банско, подкрепящи новите строежи, хубаво е да си помислите защо се страхувате курортните ви места да не останат празни, докато Надка Кротева, собственик на къща за гости „Дешка” в Горно Драглище, отказва резервации и насочва искащите да почиват към съседските къщи.
Това ми го споделиха на няколко пъти познати, тръгнали към Горно Драглище за почивка. Чух го и от Надка Кротева през май 2011 г., на форума на „Горичка”, на който тя каза, че не се страхува от конкуренти, защото „Къщата можеш да копираш, мене не можеш”. А в Банско много искат да копират чужди грешки с презастрояване, изсичане, излезли от един калъп хотели и „апарт-комплекси”. На Цеко Минев и големите им е лесно – бърза печалба за няколко години, а после – хайде да ходим да мажем другаде, защото смятаме, че трябва да имаме неограничени възможности. На местните, които имат заветна мечта да станат камериерки, сервитьори, готвачи и собственици на хотелче, ще им бъде по-трудно. Техните възможности и сега са ограничени, и в бъдеще ще бъдат още по-ограничени. Защото ограничената възможност да мислиш, демонстрирана от Цецковци и Цецки предполага още по-ограничена възможност да действаш така, че бъдещето да ти харесва. Ето така се получава – ако разчиташ на ограничени политици да ти разширят възможностите, ти е гарантирано, че скоро сам ще паднеш в капана на свиването им.
Препоръчвам още:
Иван Бедров - "Да протестираш пред огледалото"
в. "Сега", Красимир Цигуларов - "Банско и правилата на мозъчната хигиена"
в. "Капитал Daily", Десислава Лещарска - "Банско настоява за отпадане на забраната за строежи в Пирин"
Архив на в. "Дневник" - Интервю с експерта по имоти Деян Кавръков от декември 2005 г.
И накрая, за размисъл, предлагам снимката от FB-профила на Антония Чиликова от Банско:
вторник, 13 ноември 2012 г.
"Рожен", погледът към нашето бъдеще
Искам „Рожен” да не остане само кампания на социални мрежи и медии. Искам „Рожен” да успее. Искам всички ние да успеем – по какъвто и да е начин, с малко или повече пари, с думи, с протести, с инат, с каквото можем – да успеем да запазим погледа на България към звездите. Погледът, който заслужава. Рожен не е просто един връх в планината. Нека го направим нашият връх и нашият предел, след който ще знаем, че можем всичко, което си поискаме. Обсерваторията в Рожен трябва да бъде спасена. Трябва, за да си докажем, че щом сме успели да спасим нея, можем да направим всичко.
Ако премиерът и финансовият министър не искат да дадат 25% от това, което дадоха за излъчването на фубол по телевизията, ако те не искат ние да гледаме звездите, ако искат да ни пречупят, ако искат да ни натъпчат в дупките на лошия си материал, нека докажем, че няма да успеят. Нека им покажем, че сме тези, които наистина обичат страната си и искат бъдеще за нея. Нека им покажем, че можем да мислим по-добре и с по-голям хоризонт от техния. Нека спасим „Рожен”, за да предупредим, че всеки, който се опита да смачка желанието ни да се борим и нежеланието ни да сме държавата на чалгата, всеки един такъв човек ще бъде смачкан от нас.
Нека финансовият министър да дава пари за спортни зали, безсмислени футболни първенства и подслушвания. Нека премиерът си рита с „Бистришките тигри” и реже ленти. Нека министърът на образованието и науката мълчи. Нека президентът, който иска да развиваме „икономика на знанието” мълчи. Ако спасим „Рожен” от затваряне, ще сме доказали, че сме се издигнали над тях. Искам да спасим обсерваторията, защото това ще бъде урок, че нашите мечти са тези, които имат значение, тези, които ще се сбъднат, ние ще сме тези, чиито дела ще останат за много, много по-дълго време, отколкото на хората, случайно нарекли се „държавници и политици”.
Астрономите не излязоха на шумни протести, не освиркаха никого, не спират да се надяват почти на чудо, не прекратиха работата си и (все още) не са хванали полета, с който ще изоставят България. Те не поставят ултиматуми, дори направиха футболен отбор, за да влязат (или слязат) в стила на премиерските интереси. Те просто поискаха възможност да работят нормално. Правителството, което обича да дава пари на почти всеки, който покрещи под прозорците му, премиерът, който обича да се снима, режейки ленти и хвалейки се как вървим напред, министърът на образованието и науката, президентът, който иска да развиваме икономика на знанието – всички те упорито и мълчаливо убиват надеждата, че заслужават местата, на които са попаднали. И финансовият министър, който се похвали как е намерил повече пари за образование в следващия бюджет. Наистина ли бившиятслужител на Световната банка смята, че така ще успее да замаже очите на всички, които виждат как скоро няма да има нужда от пари за знание – защото няма да го има в тази държава?
Ако астрономите бяха бизнесмени, нямаше да са астрономи. Изкушавам се да отговоря само с това за по-голяма част от критиките, които в последните дни заливат обсерваторията в Рожен. Аз обаче мисля, че дори и на хора, които не си правят труда да почетат, преди да коментират, трябва да се отговаря търпеливо. Достатъчно търпеливо и аргументирано, за да те разбере дори и финансов министър като Симеон Дянков.
Нека малко да помислим и да сметнем какво стои зад неговите думи – с риск да се окаже, че всъщност финансовият ни министър е този, който не може да смята. Пари няма и сме в криза. Значи ще плащаме неотложните неща, пък другите ще ги степенуваме като втори по важност.
Хайде де, наистина ли? Пак да повторя – в кризисната 2012 г. разпределяме бюджет за следващата година, който като стойност е най-големият държавен бюджет на България. В този бюджет е пълно с наливане на пари на странни места, закърпване на дупки и пълен отказ да направиш план за неща, надминаващи предизборните боричкания и евтини театри. За следващата година издръжката на цялата президентска администрация ще струва над 6 млн. лв. Точно десет пъти повече струва издръжката на цялата българска наука – приблизително толкова са парите за БАН. И докато „феодалните старчета” ще трябва да се справят с толкова пари, колкото милозливо са им отпускани в последните години, администрацията на президента ще вземе с почти 50% повече. Другите отличници, наградени с най-голямо увеличение на парите от бюджета, са едни такива, чиято дейност трудно може да се пипне, но видимата й част осезаемо става все по-лоша и все по-безрезултатна. В тази редичка са Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (19.4% повече пари), МВР (13.5%), ДАНС (13.4%), Национална разузнавателна служба (12.8%). Извинявайте, ама последните три са службите, чието (без)действие позволи да се случи терористичен атентат в Бургас.
Е, ние на какво отгоре ще им дадем повече пари? С които, сигурна съм, ще изхраним дори не същинските им служители, а няколко отряда чиновнически излишъци, с основна дейност „Сутрин не работя, защото пия кафе, после обядвам, а следобед чакам да ми свърши службата”? Как смее човек на поста финансов министър да казва, че пари за наука няма, защото тя не се била реформирала? Да не би МВР и прилежащите силови структури да са се реформирали в секретна безотчетност, а ние да не сме разбрали?
Ако толкова иска реформи, защо министър Дянков дори не говори за предложението на ръководството на „Рожен” финансирането им да не е част от това на БАН, а да се вписва в отделно перо в бюджета? Защото може би така ще може да се направи неудобното сравнение, че издръжката на спортното министерство е 56 пъти по-голяма, от тази на най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа? Да, бюджетът на обсерваторията за година се движи около 700 хил.лв. В края на всяка тя е на дефицит и наистина, премиерът е прав, че всяка година учените предупреждават за затваряне, но то не се случва. Всяка една година „Рожен” живее на ръба и само хората там си знаят как се оцелява – с месечна заплата, равна горе-долу на 50 кг. по-евтино сирене, закърпване на покрива с тенекия, защото ако прокапе, ще бъде съсипана техника за милиони, и с постоянната мисъл как да платиш тока, за да работи тази техника.
Наистина ли е нагло тези хора да искат малко по-нормални условия? Аз се срамувам, че вземам по-висока заплата от тях. А вие, министър Дянков, не се ли срамувате? Не се ли срамува поне един от хората в парламента и правителството?
Как изобщо всякакви знайни и незнайни хора смеят да твърдят, че обсерваторията трябва да се затвори, защото учените не правели нищо, резултат нямало и не били предприемчиви да си изкарват пари? Как е възможно да се наведеш за кал, която да хвърлиш, без преди да си погледал добре по какво ще я хвърлиш?
1. Факт – Националната обсерватория „Рожен” печели много странични приходи. Нейните служители, които владеят по няколко езика, отделно от знанията си по физика и астрономия, постоянно печелят каквито проекти се сетите. Само че тези пари са строго определени за научна дейност. Няма как да вземат 50 хил. лв. за наблюдение на съзвездия и да си платят тока с тях.
2. Вие сещате ли се за други странични приходи? Може би трябва да започнат да печатат календарчета с изгледи от Вселената и да обикалят по улиците, предлагайки ги срещу левче?
За хора, които върло подкрепят пазарната икономика, ще припомня, че тя включва и разделяне на услугите – аз не си правя сама обувки, защото има специалисти. Затова не искам да живея в общество, в което астрономите са бизнесмени.
3. Факт – резултат от дейността на обсерваторията има. Макар и да не е видим с прости очи. В края на миналата година, когато пак се чудят как да си платят тока, астрономите обявяват, че са открили непознати досега активни ядра на галактики, а изследването им е публикувано в специализираното издание News of science. Разбира се, няма да е в „Стопански преглед” или каквото чете финансовият министър. За премиера не знам, защото „Винету” вече е написан и няма как астрономите да си публикуват откритията там.
4. Факт – наука е скъпа, дългосрочна инвестиция, която се изплаща стократно. Колко са се изплатили досега откритията на Никола Тесла, благодарение на които се крепи голяма част от съвременната енергетика? Колко са се изплатили откритията на Луи Пастьор, на Алберт Айнщайн, дори на Вернер фон Браун? Колко струва работата на Мария и Пиер Кюри и не ползваме ли всички ние това, което те са успели да постигнат? Ако Космосът не е нашето бъдеще, защо НАСА изпрати робот за изследване на Марс? Нима си мислим, че ние сме по-големите балкански хитреци, които само ще ползват постигнатото от другите и само ще си мечтаят „да сме като в Америка”, докато се почесваме с мрънкането „ми то сега е криза”. Кризата е в главите, не в делата, които още не си започнал .
5. Факт – всяка година има криза с парите за обсерваторията. Така е, а още в началото на всяка година е ясно, че бюджетът няма да стигне. Тази година това се усеща особено остро, защото има повишение на редица разходи – на електричество например. Така при фиксирани приходи разходите се увеличават. В счетоводните книжки му се казва дефицит. Дефицит, който има и държавата, и за да го покрие, финансовият министър има три варианта – да изтегли пари от резерва, да вземе дълг или да увеличи данъците. „Рожен” няма подобни възможности.
6. Факт – ако „Рожен” затвори сега, това вероятно значи завинаги. Техниката ще се повреди от ниските температури и после за възстановяването й ще са нужни много пари. Наивни сме да мислим, че това или следващото правителство ще ги извади. Освен това ако известно време са без работа, повечето специалисти ще си заминат. Те си нямат друго място в България, от което да гледат Вселената. Но такива места има в други държави, които не мерят науката си с кантара на глупостта.
Искам „Рожен” да оцелее. Сигурна съм, че всеки от нас иска. Всеки иска да може да отиде и да погледне през някой от телескопите. Иска да може да заведе детето си и дори да го запише на астрономическа школа там. Там то ще види, че има и други светове, а границите са единствено тези, които сами си слагаме.
България скоро отбеляза 23 години от падането на режима, по чието време беше построена обсерваторията. Ако някой го отбеляза с носталгия, а друг с радост, нека и двамата съберат сили над площадните крясъци и да погледнат към това, което сме наследили и което нямаме право да не запазим. България често е обвинявана, че не е можела да се бунтува и да защитава свободата си. Унгария имаше хора срещу танкове през 1956 г., Чехословакия имаше Пражка пролет, Полша имаше „Солидарност” в Гданск. Ние може да сме по-тихи, по-незабележими и да не сме герои. Нека обаче превърнем „Рожен” в нашия връх и нашата свобода. Защото всеки заслужава да види звездите.
Ако премиерът и финансовият министър не искат да дадат 25% от това, което дадоха за излъчването на фубол по телевизията, ако те не искат ние да гледаме звездите, ако искат да ни пречупят, ако искат да ни натъпчат в дупките на лошия си материал, нека докажем, че няма да успеят. Нека им покажем, че сме тези, които наистина обичат страната си и искат бъдеще за нея. Нека им покажем, че можем да мислим по-добре и с по-голям хоризонт от техния. Нека спасим „Рожен”, за да предупредим, че всеки, който се опита да смачка желанието ни да се борим и нежеланието ни да сме държавата на чалгата, всеки един такъв човек ще бъде смачкан от нас.
Нека финансовият министър да дава пари за спортни зали, безсмислени футболни първенства и подслушвания. Нека премиерът си рита с „Бистришките тигри” и реже ленти. Нека министърът на образованието и науката мълчи. Нека президентът, който иска да развиваме „икономика на знанието” мълчи. Ако спасим „Рожен” от затваряне, ще сме доказали, че сме се издигнали над тях. Искам да спасим обсерваторията, защото това ще бъде урок, че нашите мечти са тези, които имат значение, тези, които ще се сбъднат, ние ще сме тези, чиито дела ще останат за много, много по-дълго време, отколкото на хората, случайно нарекли се „държавници и политици”.
Астрономите не излязоха на шумни протести, не освиркаха никого, не спират да се надяват почти на чудо, не прекратиха работата си и (все още) не са хванали полета, с който ще изоставят България. Те не поставят ултиматуми, дори направиха футболен отбор, за да влязат (или слязат) в стила на премиерските интереси. Те просто поискаха възможност да работят нормално. Правителството, което обича да дава пари на почти всеки, който покрещи под прозорците му, премиерът, който обича да се снима, режейки ленти и хвалейки се как вървим напред, министърът на образованието и науката, президентът, който иска да развиваме икономика на знанието – всички те упорито и мълчаливо убиват надеждата, че заслужават местата, на които са попаднали. И финансовият министър, който се похвали как е намерил повече пари за образование в следващия бюджет. Наистина ли бившиятслужител на Световната банка смята, че така ще успее да замаже очите на всички, които виждат как скоро няма да има нужда от пари за знание – защото няма да го има в тази държава?
Ако астрономите бяха бизнесмени, нямаше да са астрономи. Изкушавам се да отговоря само с това за по-голяма част от критиките, които в последните дни заливат обсерваторията в Рожен. Аз обаче мисля, че дори и на хора, които не си правят труда да почетат, преди да коментират, трябва да се отговаря търпеливо. Достатъчно търпеливо и аргументирано, за да те разбере дори и финансов министър като Симеон Дянков.
Нека малко да помислим и да сметнем какво стои зад неговите думи – с риск да се окаже, че всъщност финансовият ни министър е този, който не може да смята. Пари няма и сме в криза. Значи ще плащаме неотложните неща, пък другите ще ги степенуваме като втори по важност.
Хайде де, наистина ли? Пак да повторя – в кризисната 2012 г. разпределяме бюджет за следващата година, който като стойност е най-големият държавен бюджет на България. В този бюджет е пълно с наливане на пари на странни места, закърпване на дупки и пълен отказ да направиш план за неща, надминаващи предизборните боричкания и евтини театри. За следващата година издръжката на цялата президентска администрация ще струва над 6 млн. лв. Точно десет пъти повече струва издръжката на цялата българска наука – приблизително толкова са парите за БАН. И докато „феодалните старчета” ще трябва да се справят с толкова пари, колкото милозливо са им отпускани в последните години, администрацията на президента ще вземе с почти 50% повече. Другите отличници, наградени с най-голямо увеличение на парите от бюджета, са едни такива, чиято дейност трудно може да се пипне, но видимата й част осезаемо става все по-лоша и все по-безрезултатна. В тази редичка са Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (19.4% повече пари), МВР (13.5%), ДАНС (13.4%), Национална разузнавателна служба (12.8%). Извинявайте, ама последните три са службите, чието (без)действие позволи да се случи терористичен атентат в Бургас.
Е, ние на какво отгоре ще им дадем повече пари? С които, сигурна съм, ще изхраним дори не същинските им служители, а няколко отряда чиновнически излишъци, с основна дейност „Сутрин не работя, защото пия кафе, после обядвам, а следобед чакам да ми свърши службата”? Как смее човек на поста финансов министър да казва, че пари за наука няма, защото тя не се била реформирала? Да не би МВР и прилежащите силови структури да са се реформирали в секретна безотчетност, а ние да не сме разбрали?
Ако толкова иска реформи, защо министър Дянков дори не говори за предложението на ръководството на „Рожен” финансирането им да не е част от това на БАН, а да се вписва в отделно перо в бюджета? Защото може би така ще може да се направи неудобното сравнение, че издръжката на спортното министерство е 56 пъти по-голяма, от тази на най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа? Да, бюджетът на обсерваторията за година се движи около 700 хил.лв. В края на всяка тя е на дефицит и наистина, премиерът е прав, че всяка година учените предупреждават за затваряне, но то не се случва. Всяка една година „Рожен” живее на ръба и само хората там си знаят как се оцелява – с месечна заплата, равна горе-долу на 50 кг. по-евтино сирене, закърпване на покрива с тенекия, защото ако прокапе, ще бъде съсипана техника за милиони, и с постоянната мисъл как да платиш тока, за да работи тази техника.
Наистина ли е нагло тези хора да искат малко по-нормални условия? Аз се срамувам, че вземам по-висока заплата от тях. А вие, министър Дянков, не се ли срамувате? Не се ли срамува поне един от хората в парламента и правителството?
Как изобщо всякакви знайни и незнайни хора смеят да твърдят, че обсерваторията трябва да се затвори, защото учените не правели нищо, резултат нямало и не били предприемчиви да си изкарват пари? Как е възможно да се наведеш за кал, която да хвърлиш, без преди да си погледал добре по какво ще я хвърлиш?
1. Факт – Националната обсерватория „Рожен” печели много странични приходи. Нейните служители, които владеят по няколко езика, отделно от знанията си по физика и астрономия, постоянно печелят каквито проекти се сетите. Само че тези пари са строго определени за научна дейност. Няма как да вземат 50 хил. лв. за наблюдение на съзвездия и да си платят тока с тях.
2. Вие сещате ли се за други странични приходи? Може би трябва да започнат да печатат календарчета с изгледи от Вселената и да обикалят по улиците, предлагайки ги срещу левче?
За хора, които върло подкрепят пазарната икономика, ще припомня, че тя включва и разделяне на услугите – аз не си правя сама обувки, защото има специалисти. Затова не искам да живея в общество, в което астрономите са бизнесмени.
3. Факт – резултат от дейността на обсерваторията има. Макар и да не е видим с прости очи. В края на миналата година, когато пак се чудят как да си платят тока, астрономите обявяват, че са открили непознати досега активни ядра на галактики, а изследването им е публикувано в специализираното издание News of science. Разбира се, няма да е в „Стопански преглед” или каквото чете финансовият министър. За премиера не знам, защото „Винету” вече е написан и няма как астрономите да си публикуват откритията там.
4. Факт – наука е скъпа, дългосрочна инвестиция, която се изплаща стократно. Колко са се изплатили досега откритията на Никола Тесла, благодарение на които се крепи голяма част от съвременната енергетика? Колко са се изплатили откритията на Луи Пастьор, на Алберт Айнщайн, дори на Вернер фон Браун? Колко струва работата на Мария и Пиер Кюри и не ползваме ли всички ние това, което те са успели да постигнат? Ако Космосът не е нашето бъдеще, защо НАСА изпрати робот за изследване на Марс? Нима си мислим, че ние сме по-големите балкански хитреци, които само ще ползват постигнатото от другите и само ще си мечтаят „да сме като в Америка”, докато се почесваме с мрънкането „ми то сега е криза”. Кризата е в главите, не в делата, които още не си започнал .
5. Факт – всяка година има криза с парите за обсерваторията. Така е, а още в началото на всяка година е ясно, че бюджетът няма да стигне. Тази година това се усеща особено остро, защото има повишение на редица разходи – на електричество например. Така при фиксирани приходи разходите се увеличават. В счетоводните книжки му се казва дефицит. Дефицит, който има и държавата, и за да го покрие, финансовият министър има три варианта – да изтегли пари от резерва, да вземе дълг или да увеличи данъците. „Рожен” няма подобни възможности.
6. Факт – ако „Рожен” затвори сега, това вероятно значи завинаги. Техниката ще се повреди от ниските температури и после за възстановяването й ще са нужни много пари. Наивни сме да мислим, че това или следващото правителство ще ги извади. Освен това ако известно време са без работа, повечето специалисти ще си заминат. Те си нямат друго място в България, от което да гледат Вселената. Но такива места има в други държави, които не мерят науката си с кантара на глупостта.
Искам „Рожен” да оцелее. Сигурна съм, че всеки от нас иска. Всеки иска да може да отиде и да погледне през някой от телескопите. Иска да може да заведе детето си и дори да го запише на астрономическа школа там. Там то ще види, че има и други светове, а границите са единствено тези, които сами си слагаме.
България скоро отбеляза 23 години от падането на режима, по чието време беше построена обсерваторията. Ако някой го отбеляза с носталгия, а друг с радост, нека и двамата съберат сили над площадните крясъци и да погледнат към това, което сме наследили и което нямаме право да не запазим. България често е обвинявана, че не е можела да се бунтува и да защитава свободата си. Унгария имаше хора срещу танкове през 1956 г., Чехословакия имаше Пражка пролет, Полша имаше „Солидарност” в Гданск. Ние може да сме по-тихи, по-незабележими и да не сме герои. Нека обаче превърнем „Рожен” в нашия връх и нашата свобода. Защото всеки заслужава да види звездите.
Помислете какъв ще е нашият билет за бъдещето.
неделя, 11 ноември 2012 г.
Да погребеш звездите
През юли тази година заради една игра на карти футболни аматьори заминават за мач с правителствения самолет. Цената на полета е 20 хил. лв., които (уж) са платени от президента на отбора „Чавдар” – Етрополе – депутата Емил Димитров.
Малко по-рано, през април, Столичната община реши да даде над 500 хил. лв. от приватизационния си фонд за ремонт на стадиона в с. Бистрица, където играе един от отборите, превозвани с правителствения самолет - „Тигрите”.
От началото на септември дирекциите по туризъм в икономическото министерство се преместиха в Пловдив, при доста спорни ползи от цялото разкарване. По оценка на министерството то е струвало малко 100 хил. лв.
Въпреки правилата на ЕС и според доста анализатори – в пълен разрез с интересите на самите тютюнопроизводителите, през март държавата отново плати 72 млн. лв. субсидии. Вместо да им помогне да се обърнат към други възможности да работят и печелят, за следващата година беше заложено ново субсидиране на сектора със 73 млн. лв.
Преди по-малко от три седмици правителството гласува допълнителна субсидия на БНТ за излъчването на мачовете от националния шампионат. Сумата е 990 хил. През юли миналата година премиерът обяви, че е взето решение да се преведат 1.8 млн. лв. на Националната телевизия, за да излъчи футболното първенство.
За септември, поне на документи, държавният бюджет има излишък от 140.5 млн. лв., показват официални данни на финансовото министерство.
В средата на октомври dnevnik.bg съобщава, че в нагласена поръчка държавните горски предприятия си купуват автомобили на „Литекс моторс”. За 7 млн. лв.
Месец по-рано същият сайт посочи друга нагласена поръчка – на парламента. Този път единственият производител, отговарящ на условията, ще се радва на приход от 4.4 млн. лв.
А преди няколко дни Европейският съд в Страсбург оцени изстрелите, наредени през 2003 г. от сегашния премиер по един дребен престъпник, на 110 хил. лв. Толкова ще трябва да плати държавата, защото е използвала противотанково оръжие срещу един (1!!!) барикадирал се в селска къща нарушител на закона от степен „кокошкар”.
Дотук спираме с новините, които някой наивен страничен наблюдател би приел като показатели, че сме една богата държава, която се чуди как да си харчи парите и понякога трябва да сме снихоздителни към сатрапските й вкусове. Всеки, който е имал илюзия, че ГЕРБ е партията, която въпреки някои залитания, се е устремила към бъдещето с инвестиции в пътища, инфраструктура и размисли как да привлича капитали и да помага за увеличаване на доходите въпреки кризата, вече може да си погребе всички мечти.
ГЕРБ има уникалния шанс да остане в историята като управляващата партия, буквално погребала погледа на България към звездите. Ничие въображение не може да измисли по-добра метафора от тази – докато държавата харчи с широки пръсти по места, достойни за рязане на ленти, очите й към необятното бавно умират от липса на пари. Пари, които на фона на всичко, изброено по-горе, напомнят по-скоро джобните на кабинета за някое и друго решение.
Ако обсерваторията в Рожен затвори, това ще е много повече от погребване на мечти, наука и звезди. Това ще е признание, че не живеем, а просто преживяваме от един ден до друг. От една заплата до друга. От едно зрелище до друго. От едно правителство към друго, същото като предишното. Това ще е признание, че никога, никога, ама абсолютно никога няма да излезем от дупката, в която сме влизали стъпка по стъпка. Признание, че ще си останем робите на деня, които винаги ще зависят от някой, когото смятат за по-силен. Ако обсерваторията затвори, по-добре е всеки, който е имал мечти за нещо по-добро от днешния живот , просто да ги заключи и да приеме, че без светлина те бавно и необратимо ще умрат.
Парите, които трябват само за оцеляване на обсерваторията, са смешна част от това, което една телевизия плаща за покупката на сериали, за направата на негледаеми предавания, занимаващи се с ровене в калта и мизерията на ежедневието. Тези пари така и не могат да се съберат от дарения. Държавата, в която политически партии правят щедри жестове пред камери, държавата, която се хвали как събира повече данъци и бори контрабанда, държавата, която с гордост съобщава как е спестила 140 млн. лв. за месец, не може да събере 250 хил. лв. Досега не съм чула и видяла нито един банкер и нито един политик да подкрепи оцеляването на обсерваторията. Нито един, който иска да направи вложение в бъдещето. Никой, който да е показал, че не иска да сме държавата на евтините работници, а държавата на хората, които искат да знаят и са ценни точно със знанията си.
ГЕРБ имаше уникалната възможност да разпределя най-големият бюджет в българската история – за 2013 г., а в него за Българската академия на науките са отделени 60 млн. лв. И над 2 млрд. лв. за отбрана и МВР. В онези около 60 млн. лв. ще трябва да се вмести българската наука. Там е и „Рожен”, най-голямата досега еднократно направена инвестиция в наука за цялото съществуване на България – над 12 млн. лв. През 1981 г. страната празнува 1300 години от създаването си и вместо само към история, обръща празника и към бъдещето. Така построява обсерватория, която все още е най-голямата в Югоизточна Европа. Сега цялата сбирка управляващи и псевдо опозиция имат уникалния шанс да я затворят и сигурно няма да го пропуснат, защото на тях не им трябва бъдеще, гледащо нагоре, към звездите.
„...съсипващо е това обитаване на една дупка без небе, без лазур и без блясък, съсипващо е това самообезсмисляне на толкова много човешки живот, ако не ровеше в земята и не дълбаеш дупката си, човек отдавна да се е научил вече да лети, колкото и банално да звучи, не със самолет, разбира се, с ракети още по-малко, а просто да лети...”
Теодора Димова, „Адриана”
Ако „Рожен” затвори, ще имам чувството, че са затворили очите на всички ни. Че са ни накарали да гледаме само в калта. Че са ни отнели небето, което повече от 30 века хората са искали да видят отблизо и да докоснат. Ако „Рожен” наистина затвори, няма да си заминат просто няколко телескопа. Ще си отиде надеждата, че дори днес да е лошо, винаги ще ти останат звезди и светове, за които да мечтаеш. Ако „Рожен” затвори, значи са ни пречупили. И приковали. Към калта, в която всички изглеждаме еднакво тъмни, мрачни и зли. Калта, в която червеите са водачи, а слепите къртици са строители. На съвременна България.
Малко по-рано, през април, Столичната община реши да даде над 500 хил. лв. от приватизационния си фонд за ремонт на стадиона в с. Бистрица, където играе един от отборите, превозвани с правителствения самолет - „Тигрите”.
От началото на септември дирекциите по туризъм в икономическото министерство се преместиха в Пловдив, при доста спорни ползи от цялото разкарване. По оценка на министерството то е струвало малко 100 хил. лв.
Въпреки правилата на ЕС и според доста анализатори – в пълен разрез с интересите на самите тютюнопроизводителите, през март държавата отново плати 72 млн. лв. субсидии. Вместо да им помогне да се обърнат към други възможности да работят и печелят, за следващата година беше заложено ново субсидиране на сектора със 73 млн. лв.
Преди по-малко от три седмици правителството гласува допълнителна субсидия на БНТ за излъчването на мачовете от националния шампионат. Сумата е 990 хил. През юли миналата година премиерът обяви, че е взето решение да се преведат 1.8 млн. лв. на Националната телевизия, за да излъчи футболното първенство.
За септември, поне на документи, държавният бюджет има излишък от 140.5 млн. лв., показват официални данни на финансовото министерство.
В средата на октомври dnevnik.bg съобщава, че в нагласена поръчка държавните горски предприятия си купуват автомобили на „Литекс моторс”. За 7 млн. лв.
Месец по-рано същият сайт посочи друга нагласена поръчка – на парламента. Този път единственият производител, отговарящ на условията, ще се радва на приход от 4.4 млн. лв.
А преди няколко дни Европейският съд в Страсбург оцени изстрелите, наредени през 2003 г. от сегашния премиер по един дребен престъпник, на 110 хил. лв. Толкова ще трябва да плати държавата, защото е използвала противотанково оръжие срещу един (1!!!) барикадирал се в селска къща нарушител на закона от степен „кокошкар”.
Дотук спираме с новините, които някой наивен страничен наблюдател би приел като показатели, че сме една богата държава, която се чуди как да си харчи парите и понякога трябва да сме снихоздителни към сатрапските й вкусове. Всеки, който е имал илюзия, че ГЕРБ е партията, която въпреки някои залитания, се е устремила към бъдещето с инвестиции в пътища, инфраструктура и размисли как да привлича капитали и да помага за увеличаване на доходите въпреки кризата, вече може да си погребе всички мечти.
ГЕРБ има уникалния шанс да остане в историята като управляващата партия, буквално погребала погледа на България към звездите. Ничие въображение не може да измисли по-добра метафора от тази – докато държавата харчи с широки пръсти по места, достойни за рязане на ленти, очите й към необятното бавно умират от липса на пари. Пари, които на фона на всичко, изброено по-горе, напомнят по-скоро джобните на кабинета за някое и друго решение.
Ако обсерваторията в Рожен затвори, това ще е много повече от погребване на мечти, наука и звезди. Това ще е признание, че не живеем, а просто преживяваме от един ден до друг. От една заплата до друга. От едно зрелище до друго. От едно правителство към друго, същото като предишното. Това ще е признание, че никога, никога, ама абсолютно никога няма да излезем от дупката, в която сме влизали стъпка по стъпка. Признание, че ще си останем робите на деня, които винаги ще зависят от някой, когото смятат за по-силен. Ако обсерваторията затвори, по-добре е всеки, който е имал мечти за нещо по-добро от днешния живот , просто да ги заключи и да приеме, че без светлина те бавно и необратимо ще умрат.
Парите, които трябват само за оцеляване на обсерваторията, са смешна част от това, което една телевизия плаща за покупката на сериали, за направата на негледаеми предавания, занимаващи се с ровене в калта и мизерията на ежедневието. Тези пари така и не могат да се съберат от дарения. Държавата, в която политически партии правят щедри жестове пред камери, държавата, която се хвали как събира повече данъци и бори контрабанда, държавата, която с гордост съобщава как е спестила 140 млн. лв. за месец, не може да събере 250 хил. лв. Досега не съм чула и видяла нито един банкер и нито един политик да подкрепи оцеляването на обсерваторията. Нито един, който иска да направи вложение в бъдещето. Никой, който да е показал, че не иска да сме държавата на евтините работници, а държавата на хората, които искат да знаят и са ценни точно със знанията си.
ГЕРБ имаше уникалната възможност да разпределя най-големият бюджет в българската история – за 2013 г., а в него за Българската академия на науките са отделени 60 млн. лв. И над 2 млрд. лв. за отбрана и МВР. В онези около 60 млн. лв. ще трябва да се вмести българската наука. Там е и „Рожен”, най-голямата досега еднократно направена инвестиция в наука за цялото съществуване на България – над 12 млн. лв. През 1981 г. страната празнува 1300 години от създаването си и вместо само към история, обръща празника и към бъдещето. Така построява обсерватория, която все още е най-голямата в Югоизточна Европа. Сега цялата сбирка управляващи и псевдо опозиция имат уникалния шанс да я затворят и сигурно няма да го пропуснат, защото на тях не им трябва бъдеще, гледащо нагоре, към звездите.
„...съсипващо е това обитаване на една дупка без небе, без лазур и без блясък, съсипващо е това самообезсмисляне на толкова много човешки живот, ако не ровеше в земята и не дълбаеш дупката си, човек отдавна да се е научил вече да лети, колкото и банално да звучи, не със самолет, разбира се, с ракети още по-малко, а просто да лети...”
Теодора Димова, „Адриана”
Ако „Рожен” затвори, ще имам чувството, че са затворили очите на всички ни. Че са ни накарали да гледаме само в калта. Че са ни отнели небето, което повече от 30 века хората са искали да видят отблизо и да докоснат. Ако „Рожен” наистина затвори, няма да си заминат просто няколко телескопа. Ще си отиде надеждата, че дори днес да е лошо, винаги ще ти останат звезди и светове, за които да мечтаеш. Ако „Рожен” затвори, значи са ни пречупили. И приковали. Към калта, в която всички изглеждаме еднакво тъмни, мрачни и зли. Калта, в която червеите са водачи, а слепите къртици са строители. На съвременна България.
Връзки:
четвъртък, 1 ноември 2012 г.
Жълтици от гъгрици
Доставчикът на разваления боб за бедните ще бъде глобен, но договорът с него остава
Текстът е публикуван в "Капитал Daily" на 1 ноември 2012 г. Предишните материали от разследването можете да видите тук:
"Негодна благотворителност"
"Да нахраним бедните"
"Сметките около храните за бедни повдигнаха въпроси"
Ден след като избухна скандалът с негодния за консумация фасул за бедните, собственикът на фирмата доставчик Георги Цанков заяви, че е имал всички необходими сертификати за качество на продукта, а високите цени на храните, за които е спечелил поръчките на Държавен фонд "Земеделие", обясни със странични разходи и съкратени срокове.
В сряда собственикът на "абонираната" за европейското финансиране по програмата "Благотворителност" фирма "Фантастика-95" каза още, че е възможно атаките срещу него да идват от негови конкуренти и дори от служител на ДФ "Земеделие".
Фондът е организатор на поръчките за храните за хората в неравностойно положение в България, за които тази година Европейският съюз отпусна рекордните 42 млн. лв. Фирмата на Цанков спечели повечето поръчки от общо 15-те обявени от фонда позиции, между които и фасула, както се е случвало неизменно в последните години.
"Редовните" документи
Самият Ценков не може да обясни намерените насекоми в 90 тона боб, внос от Аржентина и Китай, който беше обявен за негоден и агенцията по безопасност на храните обеща да го унищожи. Според наредбата за разпределяне на храни на най-нуждаещите се се изисква сертификат за качество за всеки продукт.
Земеделският министър Мирослав Найденов обяви в сряда, че фасулът ще бъде заменен за сметка на доставчика. В същото време "вероятно фирмата не е виновна", но все пак ще й бъдат наложени санкции.
Изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Румен Порожанов уточни, че глобата за "Фантастика-95" вероятно ще е около 120 хил. лв.
Сумата отговаря на клаузата за санкцията при нарушение, която е 2% от общата стойност на договора. Само за доставката на общо около 3 хил. тона фасул "Фантастика-95" ще получи близо 6 млн. лв.
Порожанов обясни също, че заразяването не е станало в България, а още в Аржентина или при транспортирането. И той, и Найденов са потвърдили редовните документи на партидата фасул, но и двамата все още не могат да си обяснят как са били издадени при наличие на паразити. И двамата също така не знаят дали отговорните ще бъдат санкционирани.
Текстът е публикуван в "Капитал Daily" на 1 ноември 2012 г. Предишните материали от разследването можете да видите тук:
"Негодна благотворителност"
"Да нахраним бедните"
"Сметките около храните за бедни повдигнаха въпроси"
Ден след като избухна скандалът с негодния за консумация фасул за бедните, собственикът на фирмата доставчик Георги Цанков заяви, че е имал всички необходими сертификати за качество на продукта, а високите цени на храните, за които е спечелил поръчките на Държавен фонд "Земеделие", обясни със странични разходи и съкратени срокове.
В сряда собственикът на "абонираната" за европейското финансиране по програмата "Благотворителност" фирма "Фантастика-95" каза още, че е възможно атаките срещу него да идват от негови конкуренти и дори от служител на ДФ "Земеделие".
Фондът е организатор на поръчките за храните за хората в неравностойно положение в България, за които тази година Европейският съюз отпусна рекордните 42 млн. лв. Фирмата на Цанков спечели повечето поръчки от общо 15-те обявени от фонда позиции, между които и фасула, както се е случвало неизменно в последните години.
"Редовните" документи
Самият Ценков не може да обясни намерените насекоми в 90 тона боб, внос от Аржентина и Китай, който беше обявен за негоден и агенцията по безопасност на храните обеща да го унищожи. Според наредбата за разпределяне на храни на най-нуждаещите се се изисква сертификат за качество за всеки продукт.
Земеделският министър Мирослав Найденов обяви в сряда, че фасулът ще бъде заменен за сметка на доставчика. В същото време "вероятно фирмата не е виновна", но все пак ще й бъдат наложени санкции.
Изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Румен Порожанов уточни, че глобата за "Фантастика-95" вероятно ще е около 120 хил. лв.
Сумата отговаря на клаузата за санкцията при нарушение, която е 2% от общата стойност на договора. Само за доставката на общо около 3 хил. тона фасул "Фантастика-95" ще получи близо 6 млн. лв.
Порожанов обясни също, че заразяването не е станало в България, а още в Аржентина или при транспортирането. И той, и Найденов са потвърдили редовните документи на партидата фасул, но и двамата все още не могат да си обяснят как са били издадени при наличие на паразити. И двамата също така не знаят дали отговорните ще бъдат санкционирани.
По изпитана схема
Фирмата, доставила боба, който "Фантастика-95" е трябвало да пакетира, е "Ес Пи трейд", обясни Георги Цанков. Във вторник проверка на "Капитал Daily" показа, че негодният фасул в Добрич е имал сертификат за първо качество, подписан от ЧЕХ - Велико Търново. То пък е доставчик на картофеното пюре от "благотворителната" поръчка.
Документите, предоставени от столичния общински съветник от ДСБ Атанас Атанасов (който още през септември съобщи за нередностите с храните и заяви, че ще сезира европейската служба за борба с измамите ОЛАФ), показват недвусмислена симбиоза между "Фантастика" и ЧЕХ в бизнеса с бедняшките храни.
Така например първоначално доставките на захар са спечелени от "ЧЕХ-Йосиф Новосад" (със седалище в с. Соколово и продаваща голяма част от продукцията си в района на Велико Търново) с най-ниска цена. Победителят обаче се отказва в полза на следващия класиран - "Фантастика-95", чиято оферта е по-скъпа с 20 ст. за килограм. За близо 3 хил. тона захар това прави разлика от над 500 хил. лв. без ДДС.
По същата схема, но в обратен ред, ЧЕХ е спечелила единствената си доставка на продукт за тази година – картофеното пюре. В този търг "Фантастика-95" е водела с най-висока цена от 3.71 лв. за килограм, но след като се отказва, ЧЕХ печели поръчката с рязко по-високата си цена от 6.88 лв. за килограм без ДДС.
В сряда от ЧЕХ отказаха коментар за издадения от нея сертификат за първо качество на червивия фасул, като заявиха, че са изпратили информацията си във фонд "Земеделие" и тъй като тя била конфиденциална, само той можел да я разпространява.
Георги Цанков няма обяснение и защо победителят в търговете за олио и конфитюр - "Кестрел фууд", се отказва и от двете поръчки, заради което фирмата му печели доставката им с по-скъпи оферти.
Разширение на ЕС с Китай и Аржентина
Нито от фонда, нито от земеделското министерство имат обяснение защо на сертификата за произход на негодния боб пише ЕС, след като самите те съобщиха, че е аржентински, внесен в България от Гърция. Друга част от бракувания продукт, "произхождащ" също от ЕС, пък е от Китай.
Собственикът на "Фантастика-95" смята да търси неустойки от доставчика, "ако наистина храната е негодна".
Подвеждане на "широката общественост"
Цанков се изуми и защо изобщо агенцията по храните си е позволила да вземе проба от складовете на БЧК, без да присъства представител на фирмата му. "Пробата по всички закони е невалидна, не е присъствал представител на фирмата", обяви той.
Според нормативната уредба обаче контролните органи са длъжни да проверят всяка партида от храната, преди тя да бъде доставена до крайните си получатели. Инспекцията е същата, която се прави и за всички храни, които се продават в търговската мрежа.
"Показват се дефектни зърна по някои медии, което не отговаря на цялата партида", оплака се Цанков. "Не знам дали медиите и широката общественост не са подведени", каза още собственикът на "Фантастика-95", който неотдавна беше избран за местен лидер на партията Движение "България на гражданите" в община Родопи.
По повод скандала от партията заявиха във вторник, че ще се запознаят с обстоятелствата около избухналия скандал и ще вземат решение по случая. В сряда Цанков, който е бивш мажоритерен кандидат от парламентарната листа на "Лидер" на Христо Ковачки, каза, че сам е поискал членството му в ръководената от Меглена Кунева формация да бъде замразено.
Търгов връх с "Инката"
Най-изумително се оказа обяснението за почти двойната цена на т.нар. кафе "Инка", което всъщност е продукт от цикория, закупен за бедните на цени на истинско кафе от среден клас в магазинната мрежа.
Тя се дължала на специалните изисквания в документацията на организираната от фонд "Земеделие" поръчка, които предписвали точно процентно съотношение между леблебия, ръж и цикория в продукта, на което отговаряли много малко производители. Затова по думите на Цанков не е коректно да се прави сравнение с продаваните по магазините по-евтини други видове "Инка".
Той не е съгласен да се сравняват предложените от него цени за хранителните доставки на едро с цените от магазините, които при немалко продукти средно са по-ниски. Според Цанков големите търговски вериги могат да си позволят да продават на загуба някои стоки. По думите му западни фирми, дори да участват в поръчките, няма да се съгласят на толкова ниски печалби, както правят български фирми като неговата.
Фирмата, доставила боба, който "Фантастика-95" е трябвало да пакетира, е "Ес Пи трейд", обясни Георги Цанков. Във вторник проверка на "Капитал Daily" показа, че негодният фасул в Добрич е имал сертификат за първо качество, подписан от ЧЕХ - Велико Търново. То пък е доставчик на картофеното пюре от "благотворителната" поръчка.
Документите, предоставени от столичния общински съветник от ДСБ Атанас Атанасов (който още през септември съобщи за нередностите с храните и заяви, че ще сезира европейската служба за борба с измамите ОЛАФ), показват недвусмислена симбиоза между "Фантастика" и ЧЕХ в бизнеса с бедняшките храни.
Така например първоначално доставките на захар са спечелени от "ЧЕХ-Йосиф Новосад" (със седалище в с. Соколово и продаваща голяма част от продукцията си в района на Велико Търново) с най-ниска цена. Победителят обаче се отказва в полза на следващия класиран - "Фантастика-95", чиято оферта е по-скъпа с 20 ст. за килограм. За близо 3 хил. тона захар това прави разлика от над 500 хил. лв. без ДДС.
По същата схема, но в обратен ред, ЧЕХ е спечелила единствената си доставка на продукт за тази година – картофеното пюре. В този търг "Фантастика-95" е водела с най-висока цена от 3.71 лв. за килограм, но след като се отказва, ЧЕХ печели поръчката с рязко по-високата си цена от 6.88 лв. за килограм без ДДС.
В сряда от ЧЕХ отказаха коментар за издадения от нея сертификат за първо качество на червивия фасул, като заявиха, че са изпратили информацията си във фонд "Земеделие" и тъй като тя била конфиденциална, само той можел да я разпространява.
Георги Цанков няма обяснение и защо победителят в търговете за олио и конфитюр - "Кестрел фууд", се отказва и от двете поръчки, заради което фирмата му печели доставката им с по-скъпи оферти.
Разширение на ЕС с Китай и Аржентина
Нито от фонда, нито от земеделското министерство имат обяснение защо на сертификата за произход на негодния боб пише ЕС, след като самите те съобщиха, че е аржентински, внесен в България от Гърция. Друга част от бракувания продукт, "произхождащ" също от ЕС, пък е от Китай.
Собственикът на "Фантастика-95" смята да търси неустойки от доставчика, "ако наистина храната е негодна".
Подвеждане на "широката общественост"
Цанков се изуми и защо изобщо агенцията по храните си е позволила да вземе проба от складовете на БЧК, без да присъства представител на фирмата му. "Пробата по всички закони е невалидна, не е присъствал представител на фирмата", обяви той.
Според нормативната уредба обаче контролните органи са длъжни да проверят всяка партида от храната, преди тя да бъде доставена до крайните си получатели. Инспекцията е същата, която се прави и за всички храни, които се продават в търговската мрежа.
"Показват се дефектни зърна по някои медии, което не отговаря на цялата партида", оплака се Цанков. "Не знам дали медиите и широката общественост не са подведени", каза още собственикът на "Фантастика-95", който неотдавна беше избран за местен лидер на партията Движение "България на гражданите" в община Родопи.
По повод скандала от партията заявиха във вторник, че ще се запознаят с обстоятелствата около избухналия скандал и ще вземат решение по случая. В сряда Цанков, който е бивш мажоритерен кандидат от парламентарната листа на "Лидер" на Христо Ковачки, каза, че сам е поискал членството му в ръководената от Меглена Кунева формация да бъде замразено.
Търгов връх с "Инката"
Най-изумително се оказа обяснението за почти двойната цена на т.нар. кафе "Инка", което всъщност е продукт от цикория, закупен за бедните на цени на истинско кафе от среден клас в магазинната мрежа.
Тя се дължала на специалните изисквания в документацията на организираната от фонд "Земеделие" поръчка, които предписвали точно процентно съотношение между леблебия, ръж и цикория в продукта, на което отговаряли много малко производители. Затова по думите на Цанков не е коректно да се прави сравнение с продаваните по магазините по-евтини други видове "Инка".
Той не е съгласен да се сравняват предложените от него цени за хранителните доставки на едро с цените от магазините, които при немалко продукти средно са по-ниски. Според Цанков големите търговски вериги могат да си позволят да продават на загуба някои стоки. По думите му западни фирми, дори да участват в поръчките, няма да се съгласят на толкова ниски печалби, както правят български фирми като неговата.
Негодна благотворителност
Скандалът с храните за бедни се разрасна до унищожаването на 90 тона развален фасул
Текстът е публикуван в "Капитал Daily" на 31 октомври 2012 г. Още по темата може да прочетете тук:
"Жълтици от гъгрици"
"Да нахраним бедните"
"Сметките около храните за бедни повдигнаха въпроси"
Скандалите около храните за бедни се разрастват неудържимо следпървоначалните разкрития, че с отпуснатите от европейската програма "Благотворителност" средства се доставят продукти на цени над пазарните, а от години повечето поръчки на Държавен фонд "Земеделие" се печелят от една и съща фирма - пловдивската "Фантастика-95".
В новия му етап част от храните се оказаха и развалени. Агенцията по безопасност на храните (БАБХ) съобщи в понеделник, че при проверка на складове в Добрич на Българския червен кръст (БЧК), чрез чиято мрежа се разпределят продуктите, са открити 50 тона развален фасул, в който е имало дори червеи. В сряда министърът на земеделието Мирослав Найденов уточни, че подобна е била и картината в Плевен и общо 90 тона (засега) фасул ще бъдат унищожени.
Аржентински, от Гърция
Червивият боб е доставен от пловдивската ЕТ "Фантастика-95 Георги Цанков", която спечели повечето от позициите на обществените поръчки, обявени от Държавен фонд "Земеделие" и през тази година. Според Найденов, цитиран от агенция "Фокус", в сряда ще бъде взето "решение за договора с фирмата" и ако тя е виновна, ще бъде санкционирана. Ако обаче вината не е в доставчика, министърът е обещал да говори с Гърция, от която бобът е внесен, но произходът му е аржентински.
Проверка на "Капитал Daily" показа, че негодният за консумация фасул е доставен до пунктовете на БЧК - Добрич, със сертификат "Първо качество". Председателят на местната организация д-р Артюн Еринозов обясни, че продуктът е получен с три документа - декларация за произход, сертификат за качество и срок на годност. В декларацията за произход пише само ЕС, каза д-р Еринозов. Според другите два документа бобът е първо качество, а трайността му е до 2014 г. Сертификатът за качество е подписан от "ЧЕХ" ООД - Велико Търново. Обяснението на червенокръстците е, че това е пакетиращата фирма, която вероятно има складове във Варна, а търговецът, спечелил поръчката, е ЕТ "Фантастика-95" – Плевен.
Директорът на областната дирекция по безопасност на храните д-р Розалина Брайкова потвърди, че стоката е пакетирана в цех във Варна. Количествата забранен боб са били предназначени за втория транш от помощите, финансирани от ЕС.
Загадка с 3020 тона
Зам.-директорът на БЧК Василка Каменова обясни, че в никакъв случай храни не се предоставят на нуждаещите се, без преди това да са проверени от Агенцията по безопасност на храните. По думите й в предишни години е имало случаи, когато раздаването на някой продукт е било спирано именно заради негодност за консумация.
Все още не е ясно кога в складовете ще пристигнат останалите поръчани от фонд "Земеделие" храни. Заради забавяне в доставките на някои продукти раздаването на пакетите от втория транш беше отложено от 24 октомври за неопределена дата. Забавените доставки са на олио, леща, конфитюр и кафе "Инка" - всичките спечелени отново от "Фантастика-95".
Пред "Капитал Daily" собственикът на фирмата Георги Цанков обясни, че причината е в обжалването на обществените поръчки, заради което договорите са били подписани "чак в края на септември". Той увери, че над 50 предприятия работят в момента по доставките и служителите му са ангажирани да приключат възможно най-скоро и да изпратят храните.
Цанков каза също, че ако наистина има проблем с негоден за консумация фасул, ще замени развалените количества за своя сметка. По думите му той е изпратил поръчки за храните, взети са проби от тях, след което те са заминали за пакетиране по различни предприятия. Общото количество е 3020 тона и е възможно някаква част да е съдържала гъгрици, допусна доставчикът.
Ще бъде санкциониран
Пред БНР директорът на фонд "Земеделие" Румен Порожанов каза, че доставчикът ще бъде санкциониран. По думите му фондът има две възможности – или да замени количеството развалена храна за сметка на доставчика, или да наложи записаните в договора санкции и неустойки.
Първият транш от храните за бедни, раздаден през септември, съдържаше пакети с 12 кг храни за всеки от бенефициентите, общо над 308 хил. души. След проявения журналистически интерес към ценообразуването им от Фонд "Земеделие" обявиха, че при втория транш пакетите с храни ще тежат рекордните 53 кг. Остава неясно дали публикациите в медиите предизвикаха рязкото увеличение, което може да обясни и забавените доставки, или такива са били първоначалните планове.
От фонда казаха пред "Капитал", че са бързали с подготовката на обществените поръчки, но са разбрали сравнително късно, че България ще получи 21 млн. евро през тази година, което е няколко пъти над сумите за предишни години. По тази причина за част от допълнителните продукти е имало забавяне и се е наложило те да бъдат пратени до бедните с по-голям втори транш.
ЕК очаква "комуникация"
Според правилата на ЕС страните членки са отговорни за избора на оператори, които да осигурят хранителни продукти, а също така и за проверката на всички аспекти от прилагането на програмата, се казва в отговор на Европейската комисия, от която "Капитал Daily" поиска коментар по случая. Правилата предвиждат държавите "да вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че планът е правилно приложен, да предвидят и ако има нужда - да санкционират нередности". Следователно българските власти са отговорни за проверка на операцията (това може да означава както качество на доставените продукти, така и неподходящи условия в складовете), като санкционира оператора или назначения организатор, както и да комуникира с комисията за нередности, се казва в становището от Брюксел.
Печелившият от поръчките
Пловдивската "Фантастика-95" е "абонирана" за голяма част от доставките на храните за бедни от години. И въпреки че в обявлението на обществените поръчки за тях изрично пише "максимално количество на възможно най-ниски цени", по-рано "Капитал Daily" изчисли, че цените на някои от продуктите са доста над пазарните на едро, като почти всички оскъпени храни ще се доставят от същата фирма. Собственикът й Георги Цанков е обявяван на няколко пъти за най-големия бенефициент на средства от европрограми на Държавен фонд "Земеделие", което той е отразил и на собствения си сайт.
Текстът е публикуван в "Капитал Daily" на 31 октомври 2012 г. Още по темата може да прочетете тук:
"Жълтици от гъгрици"
"Да нахраним бедните"
"Сметките около храните за бедни повдигнаха въпроси"
Скандалите около храните за бедни се разрастват неудържимо следпървоначалните разкрития, че с отпуснатите от европейската програма "Благотворителност" средства се доставят продукти на цени над пазарните, а от години повечето поръчки на Държавен фонд "Земеделие" се печелят от една и съща фирма - пловдивската "Фантастика-95".
В новия му етап част от храните се оказаха и развалени. Агенцията по безопасност на храните (БАБХ) съобщи в понеделник, че при проверка на складове в Добрич на Българския червен кръст (БЧК), чрез чиято мрежа се разпределят продуктите, са открити 50 тона развален фасул, в който е имало дори червеи. В сряда министърът на земеделието Мирослав Найденов уточни, че подобна е била и картината в Плевен и общо 90 тона (засега) фасул ще бъдат унищожени.
Аржентински, от Гърция
Червивият боб е доставен от пловдивската ЕТ "Фантастика-95 Георги Цанков", която спечели повечето от позициите на обществените поръчки, обявени от Държавен фонд "Земеделие" и през тази година. Според Найденов, цитиран от агенция "Фокус", в сряда ще бъде взето "решение за договора с фирмата" и ако тя е виновна, ще бъде санкционирана. Ако обаче вината не е в доставчика, министърът е обещал да говори с Гърция, от която бобът е внесен, но произходът му е аржентински.
Проверка на "Капитал Daily" показа, че негодният за консумация фасул е доставен до пунктовете на БЧК - Добрич, със сертификат "Първо качество". Председателят на местната организация д-р Артюн Еринозов обясни, че продуктът е получен с три документа - декларация за произход, сертификат за качество и срок на годност. В декларацията за произход пише само ЕС, каза д-р Еринозов. Според другите два документа бобът е първо качество, а трайността му е до 2014 г. Сертификатът за качество е подписан от "ЧЕХ" ООД - Велико Търново. Обяснението на червенокръстците е, че това е пакетиращата фирма, която вероятно има складове във Варна, а търговецът, спечелил поръчката, е ЕТ "Фантастика-95" – Плевен.
Директорът на областната дирекция по безопасност на храните д-р Розалина Брайкова потвърди, че стоката е пакетирана в цех във Варна. Количествата забранен боб са били предназначени за втория транш от помощите, финансирани от ЕС.
Загадка с 3020 тона
Зам.-директорът на БЧК Василка Каменова обясни, че в никакъв случай храни не се предоставят на нуждаещите се, без преди това да са проверени от Агенцията по безопасност на храните. По думите й в предишни години е имало случаи, когато раздаването на някой продукт е било спирано именно заради негодност за консумация.
Все още не е ясно кога в складовете ще пристигнат останалите поръчани от фонд "Земеделие" храни. Заради забавяне в доставките на някои продукти раздаването на пакетите от втория транш беше отложено от 24 октомври за неопределена дата. Забавените доставки са на олио, леща, конфитюр и кафе "Инка" - всичките спечелени отново от "Фантастика-95".
Пред "Капитал Daily" собственикът на фирмата Георги Цанков обясни, че причината е в обжалването на обществените поръчки, заради което договорите са били подписани "чак в края на септември". Той увери, че над 50 предприятия работят в момента по доставките и служителите му са ангажирани да приключат възможно най-скоро и да изпратят храните.
Цанков каза също, че ако наистина има проблем с негоден за консумация фасул, ще замени развалените количества за своя сметка. По думите му той е изпратил поръчки за храните, взети са проби от тях, след което те са заминали за пакетиране по различни предприятия. Общото количество е 3020 тона и е възможно някаква част да е съдържала гъгрици, допусна доставчикът.
Ще бъде санкциониран
Пред БНР директорът на фонд "Земеделие" Румен Порожанов каза, че доставчикът ще бъде санкциониран. По думите му фондът има две възможности – или да замени количеството развалена храна за сметка на доставчика, или да наложи записаните в договора санкции и неустойки.
Първият транш от храните за бедни, раздаден през септември, съдържаше пакети с 12 кг храни за всеки от бенефициентите, общо над 308 хил. души. След проявения журналистически интерес към ценообразуването им от Фонд "Земеделие" обявиха, че при втория транш пакетите с храни ще тежат рекордните 53 кг. Остава неясно дали публикациите в медиите предизвикаха рязкото увеличение, което може да обясни и забавените доставки, или такива са били първоначалните планове.
От фонда казаха пред "Капитал", че са бързали с подготовката на обществените поръчки, но са разбрали сравнително късно, че България ще получи 21 млн. евро през тази година, което е няколко пъти над сумите за предишни години. По тази причина за част от допълнителните продукти е имало забавяне и се е наложило те да бъдат пратени до бедните с по-голям втори транш.
ЕК очаква "комуникация"
Според правилата на ЕС страните членки са отговорни за избора на оператори, които да осигурят хранителни продукти, а също така и за проверката на всички аспекти от прилагането на програмата, се казва в отговор на Европейската комисия, от която "Капитал Daily" поиска коментар по случая. Правилата предвиждат държавите "да вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че планът е правилно приложен, да предвидят и ако има нужда - да санкционират нередности". Следователно българските власти са отговорни за проверка на операцията (това може да означава както качество на доставените продукти, така и неподходящи условия в складовете), като санкционира оператора или назначения организатор, както и да комуникира с комисията за нередности, се казва в становището от Брюксел.
Печелившият от поръчките
Пловдивската "Фантастика-95" е "абонирана" за голяма част от доставките на храните за бедни от години. И въпреки че в обявлението на обществените поръчки за тях изрично пише "максимално количество на възможно най-ниски цени", по-рано "Капитал Daily" изчисли, че цените на някои от продуктите са доста над пазарните на едро, като почти всички оскъпени храни ще се доставят от същата фирма. Собственикът й Георги Цанков е обявяван на няколко пъти за най-големия бенефициент на средства от европрограми на Държавен фонд "Земеделие", което той е отразил и на собствения си сайт.
В последните години фирмата му е редовно избирана и за доставки на храни за армията. След обжалване на една тях през 2011 г. ВАС установил, че дружеството я е спечелило с нередовни документи. Преди десетина дни Георги Цанков стана и председател на местната структура на ръководената от Меглена Кунева партия "Движение България на гражданите" в община Родопи, където е общински съветник. От партията заявиха във вторник, че случаят се проучва и когато имат окончателна информация, ще излязат с решение дали Цанков ще бъде отстранен от поста.
Абонамент за:
Публикации (Atom)