Време е за малки герои

Днес е трудно на всички ни. За някои трудността е да изоставиш мечта, която си следвал дълго време. За други – да се примириш, че пътуването ти през ваканцията няма да е това, което си искал. Има обаче и хора, за които трудното време означава просто липсата на храна. За тях истерията по здравословното хранене, органичното земеделие, поскъпването на киноата и био плодовете са екзотика, която никога не е имала реален образ пред очите им.

Пред техните очи са само празнотата на масата, магазини, които са по-недостъпни от планинските върхове, и мисълта как днес и утре ти и семейството ти ще преживеете. Светът всъщност не се е променил чак толкова в последните векове – и преди, и сега е имало излишъци от храна и хора, до които тя не достига. Разликата е само в количеството. Сега излишната храна, която отива на боклука и се разхищава, е много повече, всъщност тя вероятно би стигнала, за да може всеки по света да се нахрани.

Пионерът

Първият създател на хранителна банка – Джон ван Хенгел, американски пенсионер, забелязва още през 60-те години, че много от изхвърлената от супермаркетите храна може да се използва. И така през 1967 г. се ражда първата хранителна банка в САЩ, а от близо година работи и в България. Вярвам, ще се съгласите, че тук има много силна нужда от подобна институция, а и проблемите с храната тук вече силно приличат на тези от развитите страни. Става въпрос за изхвърлянето на много продукти, които са напълно годни, не са развалени, но по някаква причина попадат на боклука – например смачкана кутия, изкривен етикет, оставащи няколко дни до изтичане на срока на годност.

Богати до съвършенство?

Ето и част от последните данни, цитирани от e-vestnik.com: между 30% и 50% половината от произведената храна по света се изхвърля. Доклад на британския Институт по машинно инженерство изчислява, че близо 30% от плодовете и зеленчуците просто се изхвърлят преди да стигнат до щанда, защото …. не са достатъчно красиви. Да, правилно – ябълките нямат правилната форма, краставиците са изкривени, доматите не изглеждат достатъчно лъскави и сочни... Все неща, които няма да ви попречат да сложите същите плодове и зеленчуци на масата, ако сте ги отгледали в градината си. Целия доклад може да прочетете тук: http://www.imeche.org/knowledge/themes/environment/global-food?WT.mc_id=HP_130007


Но в името на клиента всичко трябва да е идеално, а останалото – отива на боклука. Ние сме достатъчно богати, за да си купуваме съвършенство. Останалите, които не могат да купуват? Нима можем да направим нещо? Нали има световен глад, заради който рок звезди правят концерти, събират се политици на световно ниво, представят се глобални стратегии? Как да се изправим и ние до тях? Нима една шепа помощ би напълнила цяла пустиня от глад и проблеми?

Как убива гладът

Да си призная, и аз мислех така, и сигурно съм имала основания, поне допреди време. И съм съгласна с вас, че няма как един човек да изтрие картините на ровещите в боклука хора и просещите ръце. Освен тях обаче има и много други – има глад, който не се вижда. Има деца, които не са на училище, защото нямат какво да ядат. Има възрастни, които се разболяват от липса на храна. За много от тях не подозирате, те не се виждат, те са скрити и се чува за тях само във времето, когато отиват до пункт на БЧК, за да вземат торбите с хранителни помощи. Проблемът е, че тези помощи са в най-добрия случай веднъж на няколко месеца, а и храните в тях не предполагат толкова разнообразно хранене.

Нека направя едно отклонение. Гладът рядко убива директно. Той може да не е няколко дни без никаква храна, може да означава месеци, изкарани единствено с хляб и съвсем ограничен избор от храна. Тя често е непълноценна, няма достатъчно стойност, за да поддържа имунната система на организма, не доставя достатъчно енергия и води до бавно отслабване. Особено лошо е това ако страдат бременни и малки деца, които са и по-уязвими на болести. Бременни и подрастващи, които не са получавали достатъчно храна, почти сигурно ще влачат последиците в целия си живот и този на децата си.

Защо точно тази кауза

Целта на Хранителната банка в България е не просто разпределянето на някакви продукти, а възможността да се осигури пълноценна храна за възможно най-много хора. Един от проблемите пред БЧК, който обичайно раздава помощите, финансирани от ЕС, са малките възможности за съхранение. Червеният кръст може да раздава пакетирани варива, брашно и продукти, които не изискват специални условия за съхранение. Консерви не може. Плодове и зеленчуци – също. Хранителната банка (ХБ) обаче може и тя разчита основно на доброволци за това.

Не е задължително да отделите много време, нито средства, всеки може да помогне с неща, които правите добре. Хайде да ви дам няколко идеи – аз поисках да стана доброволец, и от ХБ ме помолиха да създам нещо, с което да ги популяризирам. Аз започнах да пиша.

В следващия месец от банката ще разпределят храни и молят всеки, който има възможност, да отдели няколко часа в сряда или петък, за да им помогне. Тук има линк за тези, които се интересуват. Ако сте служител, попитайте дали може да се освободите – може да ви откажат, но пък може да изненадате и заинтересувате шефа си. Ако сте работодател – предложете сам на служителите си да освободите някои от тях в един ден от месеца, за да се включат.

Dnevnik.bg има друго предложение – отидете на предпремиерата на “Клетниците” в сряда вечер и дарете 30 лв. за каузата. Ето тук ще прочетете кога и как да го направите.

Ако сте производител на храна или притежавате магазин – може да се свържете с ХБ и да научите как да дарите излишни продукти, за да стигнат до нуждаещите се.

А ако нямате възможност за нито едно от тези неща, просто разкажете на приятелите си какво прави Хранителната банка. Сигурно поне на един от тях ще му стане интересно и ще поиска да помогне. Не е задължително да сте богати, за да направите нещо добро – дори не може да си представите колко много начина за помощ може да има.

Смея да се надявам, че каузата за разпределянето на храна може да достигне и до човек, от когото зависи много. Все още нерешен остава проблемът с ДДС върху дарената храна – затова сега е по-евтино да се изхвърля, отколкото да се дарява. Кой знае, нали сме в малка държава и е достатътъчно да познаваш някой, който познава друг и така една голяма крачка ще започне с твоята стъпка.

Аз мисля, че дотук се справих добре с писането. Освен него сигурно ще се пробвам да нарисувам нещо наивно и недотам красиво художествено, което да показвам на хората, които ме питат защо да помагат. На него ще има много малка човешка история, с която ще опитам да разкажа, че ти си точно толкова важен, колкото са и хората, организиращи огромни концерти в помощ на гладуващите. Както написах в началото, днес са трудни времена и е трудно всеки от нас да бъде голям герой. Мисля, че сега не е времето на големите подвизи. Сега е времето на малките герои. Като мен и теб.