Преди около две години моя
приятелка, журналистка в регионален вестник, ми разказа следната история:
В пика на предизборната
кампания за парламентатни избори през 2009 г. във вестника, в който работела, започнали да пускат
поредица интервюта с кандидат-депутати от всички по-важни партии. Дошъл ред и
на ГЕРБ, тогава фаворизираната политическа сила, за която никой нямаше
съмнение, че ще се спечели изборите. Кандидат-депутатът, сега много влиятелен
министър, дал съответното интервю и колегите го подготвили за печат. Избрали за
заглавие негово полу-обещание, полу-закана: смисълът бил, че ако спечелят
изборите, ще сложат край на търговията с гласове. Няколко часа преди
приключването на броя „ПР” момичето, работещо за местната структура, се обадило
до редакцията и издателите с тръшкане, че думите на новоизпечения политик
трябва да са чело на вестника (водещия материал на 1-ва стр.). След обяснения,
че едно интервю не може да е чело, се стигнало до компромис то да се преразкаже
за материал и все пак да се напише за търговията с гласове и как новата партия
ще бори това лошо наследство.
Историята не приключва –
малко преди затварянето на броя въпросната „ПР” девойка връхлетяла регионалната
медия с ново искане – „Ама това заглавие не става, скучно е”
„Добре, вие какво си
представяте?”
Отварям скоба – следващите действия
нямат общо с това, че вероятно и на тази регионална медия са платили и тя не
може или не иска да се опълчи на натиска. Следващите думи и и действия са
умален модел на начина, по който вече работи държавата.
По онова време въпросният
кандидат-депутат има проблеми с жълти медии, които вадят компромати за негови
любовници и незаконни деца.
„Ами искаме заглавие – „Ако
имам трето дете, то ще е от жена ми”
Дори в този момент
професионализмът на колегите надделял над поръчката да пускат материали за
всички кандидати – „Моля ви, как си представяте, не можем да излезем с това заглавие!”
„Не! Това ще е!”
След известно тръшкане и
охкане, доколкото ми разказаха, вестникът излязъл точно с това заглавие.
Случката е глупава. Вероятно
подобни са се случили и на други места. Тя обаче е показател. Лакмус за
политическото здраве на партията, спечелила мнозинство в парламента.
ГЕРБ не беше партия на
промяната. ГЕРБ е и ще продължи да бъде партия на подмяната. Нейните министри
нямат смелостта и независимостта да променят лошите процеси в подопечните им
ведомства и ресори. Те просто могат да подменят хората, които се възползват от
тези процеси с политически приемливи назначения.
Не вярвате ли? Спомненете си
Калина Илиева и бившият вече шеф на „Напоителни системи”. Те не са грешка на
системата. Те са самата система. Тази система не е мръднала и на точица от
принципа на партията-майка БКП, която уж отдавна не съществува. Тази система
назначава хора с партийна книжка, хора, които ще са полезни и верни на
партийната структура и ще носят финансова полза. Тя няма никакъв интерес да
назначи хора с мнение и възможност да работят – защото това предполага поне
малко независимост. А ГЕРБ се гради като комунистическо поделение – вождът знае
и може всичко, всички други са пионки. Страшното е, че вече всички го знаем. И
че някои се оправдават с липса на алтернатива.
ГЕРБ е подмяна на смисъла, на
истинските проблеми, на истините и на решенията, които могат да премахнат един
проблем. ГЕРБ е гласът на премиера, който всички по-надолу се опиват да слушат
и не че нямат смелост да го нарекат гол – те просто никога не могат да видят,
че е гол.
ГЕРБ си има медии, които
показват премиера и целия му антураж в пищни облекла на промяната. Тези медии може
да ви покажат гредата, преместена от задръстения път, но няма да ви покажат
насипа, който всъщност се е срутил по този път.
„Насоките на място, дадени от
..... и топлата му доброта спомагат за огромния напредък в развъждането на кози
и за увеличаване на производството на млечни продукти.”
Не, не е каквото си мислите.
Името в многоточието е Ким Чен Ир, вечният президент на Северна Корея.
Цитатът е взет от книгата „Химн
на смъртта” (Nothing
to envy) на Барбара Демик, изд. „Прозорец”,
2012 г. Прочете я. Интересна е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар