Колко получават централните банкери

В обществените договори, които правителствата официално или по подразбиране сключват с гражданите си, има и чувствителна информация, за която се приема, че трябва да е публично известна и лесно достъпна. Тя може да е тайна, когато става въпрос за редови гражданин, но за хора на висока позиция, боравещи с ресурс на данъкоплатците, трябва да бъде обявявана. Или поне така е в развитите държави.

Част от тази информация е възнаграждението, което получават централният банкер и неговите заместници. В България такава официална информация липсва. През ноември миналата година в. "Сега" съобщава, че БНБ е отказала да обяви заплатите на управителя Иван Искров и неговите заместници, поискани от Института за модерна политика. Институтът обяви, че ще обжалва пред Върховния административен съд. Малко преди това, през септември, Искров дава интервю в БНР, но там въпросът за заплатата е зададен от Георги Любенов свенливо и едва ли не извинително - дали г-н управителят ще съди и хората, които говорят за пътуванията му с частни самолети на Цветан Василев и хората твърдят какво ли не, включително заплата от 80 хил. лв. месечно...

Единствената индикация какво е възнаграждението са думите на Искров, че месечно целият управителен съвет взема по-малко от тази сума, но не това са важните за обществото проблеми. Гуверньорът леко пропуска, че липсата на прозрачност е един от важните проблеми, който се видя и при КТБ, и при ПИБ, и продължава да се вижда къде ли не.

Вероятно БНБ приема работата си за много секретна, каквото трябва е и възнаграждението на управителния съвет. За разлика от тях Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и централните банки на държавите от Западна Европа не крият нищо. За Австралия и Азия нямах време да проверявам, но предполагам там положението е подобно.

Председателят на Фед Джанет Йелън получава годишна заплата от 201 700 долара - гласувано и одобрено от Конгреса. Това са 182 941.76 евро или 357 867.36 лв. според последните валутни курсове. 

Марио Драги, шефът на ЕЦБ, е взел 379 608 евро заплата за миналата година, заместникът му - 325 392 евро. Отделно са разходите за пенсионен фонд, медицински застраховки и др., които може да видите в годишния доклад на ЕЦБ.

В годишния доклад на Английската централна банка (Bank of England) са отразени заплащането и различните бонуси, отпускани на ръководителя на банката и неговите заместници. От доклада научваме, че за миналата година възнаграждението на гуверньора е оставено без промяна. То е 480 хил. британски лири на година, което прави 681 389 евро или 1 332 610 лв.

Заместникът му е получавал 258 809 британски лири от 2010 до миналата година. През 2014 г. има 2% увеличение или 264 хил. лири. Отделно му се плаща за настаняването в Лондон, защото Марк Карни е канадец, а Bank of England няма изискване управителят й да бъде британски гражданин, работил и пребивавал в родината си. Централната банка на Великобритания е независима - страната не е в еврозоната и следователно гуверньорът има много повече задължения и отговорности, сравнено с централните банкери на държавите от еврозоната.

Да вземем за пример и една държава от еврозоната - с финансова дисциплина, ефективен надзор и голям пазар, за който да отговаря. В Германия президентът на Бундесбанк (Deutsche Bundesbank) е получил за миналата година възнаграждение от 346 585.20 евро. Сумата е точна до евроцент, все пак е част от подробния годишен доклад на Bundesbank. Заедно с бонусите и другите пари, отпуснати за разходи, германският централен банкер се е радвал на годишна заплата от 428 391.94 евро.

Ако не ви се рови в отчетите и докладит на банките, един сайт вече го е направил - http://wageindicator.co.uk/main/pay/vip-celebrity-salary/bankers-salary

Доколкото се вижда, в годишните възнаграждения са включени различните бонуси и екстри.Дали защото сме малка и не особено интересна от финансова гледна точка държава, или защото не са намерили информация, от сайта не са включили данни за Иван Искров.

Източници:

http://www.reuters.com/

http://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/annrep/ar2014en.pdf

http://www.bankofengland.co.uk/publications/Documents/annualreport/2015/prareport.pdf

https://www.bundesbank.de/Redaktion/EN/Downloads/Publications/Annual_Report/2014_annual_report.pdf?__blob=publicationFile

http://www.bnb.bg/PressOffice/POStatements/POADate/02_ISKROV_20140921_BG

Моралът на съда в Стара Загора

Окръжният съд в Стара Загора попада в новините през последните месеци предимно с припомняне на наказанието, което наложи на Георги Сапунджиев, убил 4-годишно момче на пешеходна пътека в града. В края на миналата година окръжните съдии определиха присъда за Сапунджиев - 3 години и 4 месеца, при първоначален общ режим. От тази присъда ще бъде изваден периода, който убиецът е прекарал под домашен арест. Впоследствие присъдата е увеличена на по-горна инстанция.

На 16 юни същият Окръжен съд осъжда на 6 години затвор при първоначален строг режим, безрботният П.З.П. Допълнително отрежда 40 хил. лв. глоба в полза на държавата. Признат е виновен за неразрешено притежание на 2.8 грама марихуана, на обща стойност 16.88 лв. Въпросните "високо рискови наркотични вещества" някога са се отглеждали свободно, като растение от рода на конопа, култивирани от дълбока древност, широко използвани за корабни въжета, дрехи, текстил, с доказани благотворни медицински свойства. Понастоящем всякакво отглеждане и притежание на марихуана е криминализирано, а както се вижда и от решението на съдиите от Стара Загора - то е по-опасно престъпление, отколкото да убиеш дете в пешеходна зона.

Новата западна дестинация

Част от текста е публикуван в бр. 6 на в. "Капитал Daily" от 2014 г. 

През 1986 г. легендарната югославска рок-група Bijelo Dugme издава албума си “Pljuni i zapjevaj moja Jugoslavijo”. На обложката е група китайски момичета във военни униформи, танцуващи балет с оръжие. По това време Сърбия е част от Югославия и формално е зад Желязната завеса, със социалистическо управление, но режимът е много по-отворен към Западна Европа, отколкото останалата част на тоталитарния свят. В продължение на дълги години в България предприемачеството е напълно заличено и има почти пълна забрана за пътуване извън социалистическия лагер за почти цялото население. През тези години на запад от Калотина се радват на доста по-либерален режим, възможност да развиват малък бизнес, да пътуват, а цензурата в медии, литература, музика, филми, е далеч по-малка. 

Казано накратко - преди 1989 г. ориентацията на Сърбия, като част от Югославия, е по-скоро към "Запада", а България гледа на Изток, към СССР и държавите в негова орбита като Китай. В началото на 90-те години, след разпада на федерацията част от държавите продължават про-западната ориентация и надграждане на пазарна икономика, но Сърбия дълго време не е сред тях и ерата на Слободан Милошевич обтяга отношенията с много държави, включително и България. Падането му от власт за много чужди компании е като знак да започнат да гледат на Сърбия като на възможност за инвестиции и разширение на продажбите си. Засега числата за търговията между България и Сърбия не са много обнадеждаващи - през последните две години има спад в износа и вноса.

Силата е в очакванията

Сърбия е като България преди десет години. Докато събирах коментари за текста често чувах това определение. Зад израза се крие много повече истина, отколкото изглежда на пръв поглед. Сърбия в момента не е просто държавата, която с усилия е преминала първите години от възстановяването си след режима на Милошевич, както и ние преминавахме кризата от 1997 г. Нито е просто поредната държава с преговори за членство в ЕС и опити да реформира икономиката си и да намали държавните разходи. Сърбия, приличаща на България преди 10 години, е една от многото все още недостатъчно използвани възможности за развитие на българските компании. В последните години силно расте броят на българските фирми, които започват бизнес под някаква форма със западната ни съседка – като износ на стоки, или като създават свои дружества там. 

Откъм публична информация последните месеци са пълни с идеи за нови съвместни проекти на държавно ниво - магистрала между София и Ниш до края на 2016 г., обещано от регионалните министри Даниела Терзиева и Игор Мирович, както и нов граниченпункт между българското с. Салаш в общ.Белоградчик и Ново Корито в Сърбия, проектът за който отлежава десетилетия. А няколко седмици по-рано президентите Росен Плевнелиев и Томислав Николич лансираха идеята за магистрала между София и Белград. На българо-сръбски форум преди няколко дни зам.-министърът на икономиката Красин Димитров (който е работил като консултант по приватизация в Сърбия) обяви няколко мерки, които да подпомагат българския износ и инвестиции, като освен за съседната, те ще важат и за други държави.                                                                                                       

Няма нужда да се заблуждаваме – средата не е лесна, много от проблемите там при нас вече отдавна сме ги преодолели и може би изглеждат като изостаналост. Нито една от компаниите, споменати в този текст, не казаха, че е лесно, но всички гледат на Сърбия като на перспектива, която макар сега да носи не много приходи и възможности, след години ще им се отплати за положените усилия.

Перспективата ЕС

Именно като България преди десет години и в Сърбия има потенциал за ръст на потреблението и приток на европейски фондове от предприсъединителния период. Не са малко българските компании, които от години изнасят или поне са се опитали да изнесат бизнес към западната ни съседка не само като търговци на стоки, а и като инвеститори. Наскоро пътностроителната “Трейс груп Холд” обяви, че учредява дружество в Сърбия - New Bridges, което вече работи по проекти, а от “ЕР Холдинг” (бивш “Енергоремонт холдинг”) определиха страната, наред с другата част на Западните Балкани, като един от приоритетите си за международно развитие. Западната ни съседка е и един от пазарите за продуктите на хигиенни препарати “Фикосота синтез”, като изпълнителният директор Красен Кюркчиев определи продажбите им там като добри. За друг производител на бързооборотни стоки – сладкарската “Престиж 96”, Сърбия е един от съседните пазари, където компанията планира да разширява продажбите си и да стъпи по-сериозно, обясни изпълнителният директор Анастасиос Панайотопулос.

Основните пречки, от които се оплакват български компании в Сърбия, са бавна администрация, отчасти остаряло законодателство и протекционистична политика към сръбски компании в някои области на икономиката. И по трите проблема новото сръбско правителство дава заявка да работи сериозно за преодоляването им, но поне засега те си остават.

Александър Миличевич, първи съветник в Посолството на Сърбия в София, предпочита да подчертае възможностите, които се отварят за българските компании, решили да стъпят на запад от Калотина. Например преференциалните условия за производителите да изнасят в няколко държави, с които Сърбия има споразумения за по-ниски мита (виж текста долу), културната близост на българи и сърби, европейските фондове, по които тепърва ще се провеждат търгове, както и желанието на страната да бъде наистина отворена за чужди инвеститори. Като перспективни сектори за партньорство и бизнес Миличевич вижда и туризма, особено в комбинирани пакети за крайграничните райони.

Малко помощ от институциите

“Ако някоя компания има нужда от съвет или се сблъска с проблем, веднага може да се обърне към посолството ни в София и ние ще съдействаме”, коментира Миличевич. От Посолството разчитат бизнес връзките да се развият и със създаването на Българо-сръбска търговско-промишлена палата. Тя съществува едва от няколко месеца и до средата на следващата година членството в нея е безплатно, безплатни ще са и повечето й услуги. Надеждите са после палатата да се самоиздържа от членски внос и различни събития и освен в граничните области, да подпомага контактите между компании от цяла България и цяла Сърбия. Българското Министерство на икономиката също смята да организира бизнес форуми, на които да се обсъждат условията за правене на бизнес в Сърбия.

Все пак, колкото и да напредват двустранните отношения, до влизането на страната в ЕС границите остават, а доста правила може да не се харесат особено на българските компании. Факт е, че в много области, където държавата провежда търгове и плаща с обществени средства, има политика, която подпомага местни компании. Преди няколко месеца бившият вече транспортен министър Милутин Мърконич предложи направо, че ще е добре местни компании да продължат строителството на пътища след развалените договори с обявената в несъстоятелност Alpine Bau. Но все пак – Мърконич вече не е министър, а новото правителство начело с Ивица Дачич сериозно се е заело да докаже, че страната ще е отворена към Европа и с добро отношение към всички, желаещи да правят бизнес в Сърбия. Дори и със сегашните правила, които дават предимство на местни компании, включително за износ към държави с преференциални митнически споразумения, с намирането на партньор и създаването на смесено дружество е добър вариант. Това съветват повечето от фирмите, които вече имат опит. Препоръката не е само заради използването на по-изгодни условия, а и заради споделянето на опита и познаването на местния пазар.

Не може и без риск

“Условията за инвестиции в Сърбия могат да се оценят като добри от гледна точка на потенциала за развитие на региона като следваща държава-членка на ЕС и съществуващите пазарни ниши в сферата на публичните услуги, но има и рискове”, коментира инж. Николай Вълев, директор на “Трейс интернешънъл” и мениджър на международната дейност на “Трейс груп Холд”. Той добави, че трябва да се отчита липсата на окончателна позиция на страната в процеса по присъединяване към ЕС, а резерви поражда и вътрешната политика за съкращаване на разходите с оглед на глобалната криза, която се отразява негативно в Сърбия. От няколко месеца новото сръбско правителство се изправя пред предизвикателството да ограничи силно държавните разходи, а в началото на октомври финансовият министър Лазар Кръстич обяви, че те ще включват намаление на заплатите в бюджетния сектор и увеличаване на ДДС. В момента страната има бюджетен дефицит 6.5% от БПВ и 19 млрд. евро външен дълг. В същото време и безработицата надминава 20%. Притесненията са, че това би намалило като цяло покупателната способност в страната, в която коренни икономически реформи изглеждат неизбежни. Сърбия все още има много държавни компании и една от препоръките на Европейската комисия е за приватизация и подобряване на средата за бизнес.

Представител на финансова компания, която обмисля по-сериозно стъпване на сръбския пазар, коментира, че бавните и тежки административни услуги са сред сериозните проблеми с които се сблъскват. Във финансовия сектор в Сърбия изглежда предстоят размествания – за последната година три банки, контролирани от държавата, бяха закрити. В същото време австрийската UNIQA Insurance Group обяви, че ще придобие застрахователния бизнес на швейцарската Baloise Group в Сърбия и Хърватия срещу общо 75 млн. евро.
Данаил Данилов, член на борда на директорите на “Спиди” коментир

а, че определено има възможности за инвестиции в сферата на куриерските услуги. Според него, общо погледнато, отношението на местния бизнес към български инвеститори е по-скоро положително, но от друга страна бизнесът в страната все още не е много отворен заради структурата на частното предприемачество. Последното се състои от няколко големи конгломерата с многопосочни интереси и множество малки фирми, които са между сивата и бялата икономика, по думите на Данаилов. По негови наблюдения в Сърбия определено се опитват да подобрят средата за инвестиции и в перспектива след присъединяването към ЕС западната ни съседка може да ни изпревари по развитие на малкия и среден бизнес, защото има по-развити традиции.

Ориентиране в обстановката

От “ЕР Холдинг” обясниха, че оценяват високо сегашните възможности за икономическо развитие и виждат добри възможности за участие в нови енергийни проекти. „На един чужд пазар се стъпва не заради проблемите, а заради възможностите. Възниквали са текущи проблеми, но сме ги решавали и с помощта на местните партньори и институции“, коментира Иван Личев, председател на борда и финансов директор на холдинга. Намирането на първоначални контакти беше посочено като предизвикателство от „Трейс Груп Холд“, а при „Спиди“ това е било намирането на местен партньор.

Работа с местен партньор препоръчват от „Медика“ - производителят на медицински изделия и лекарства от години изнася за Сърбия, и работи на силно регулиран пазар като болничния. „Нашият опит ни показа, че трябва да работим с местен партньор, който познава пазара“, обясни изпълнителният директор на компанията Пенка Тишкова. От 2007-2008 г. дружеството работи активно на болничен пазар, т.е. участва в търгове. Заради „ценовата война“, както я определи Тишкова, постепенно се изтеглят от болниците за сметка на свободни продажби в аптеки. Законови неуредици са причина голяма част от търговете да са с много кратък срок за доставките – за не повече от три месеца, а освен това сръбските компании имат законово предимство – при класиране те могат да спечелят с 20% по-висока цена над офертата на чуждестранен участник. Предимство е плащането – там няма такива забавяния като в България, освен това болниците имат голям бюджет и заявяват големи количества, обясни Тишкова.

Тя разказа и за негативния опит на „Доверие Обединен холдинг“ в страната („Медика“ е част от холдинга). Преди няколко години веригата за дома и строителството „Мосю Бриколаж“ прави дълго време опити да се наложи на сръбския пазар, но така и не успява да постигне добро представяне, затова се изтегля. Освен трудностите с намирането на служители, Тишкова изтъква като основна причина и тежките порцедури по покупки на държавни и общински терени и получаването на разрешителни.

Подобен проблем продължават да отбелязват и от „Трейс груп“ Николай Вълев обясни, че чуждите изпълнители срещат трудности с достъпа до обектите заради големите затруднения на държавата да осъществи навременното одържавяване на терените. Той подчерта доброто отношение на местните власти, за които привличането на инвеститори и подпомагането им, доколкото могат, е сред основните им приоритети.

Как България помага на износителите

- Държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити – освен за износители, ще стимулират и финансово-кредитни институции.
- Финансиране през ББР, свързано с внос и износ, застраховане, гарантиране на заеми. Подписаният скоро договор с унгарската Eximbank осигурява още 10 млн. евро кредитна линия за отпускане на финансова подкрепа
- Финансиране на вносители на български стоки и компании, които искат да предлагат български продукти и услуги
- Косвено стимулиране за износ на продукти от високите технолодии и такива с висока добавена стойност по оперативна програма “Иноваци и конкурентноспособност”.

Заб. Освен за Сърбия, стимулите важат и за други държави.

Възможности и облекчения

Eдна от сериозните възможности за производителите от Сърбия е излизането на големи пазари с преференциални митнически ставки. Стоките, произведени в страната, се облагат с 1% мито при износ за Русия, Беларус, Казахстан и Турция. Условието е компанията-производител да има поне 51% сръбско участие, а ниското мито важи и за вноса на стоки от тези държави. За държавите от ЕС износът не се облага с мито, но за отделни продукти, като хранителни стоки, има ограничени квоти. Миличевич очаква повишение на стокообмена след като бъдат намалени и ставките за внос от ЕС – по силата на предприсъединителния договор от 2010 г. до 1 април тази година те трябва да станат 1% за почти всички стоки със сертификат “Евро1”, обясни съветникът.
Ал. Миличевич смята, че предприсъединителните фондове в Сърбия са добра възможност за българските компании, които искат да отидат там. Те могат да се възползват и от поръчки за пътища, и като консултанти, които да споделят вече натрупаният си опит от работа с европейските фондове, е неговото мнение. 

Развитие на смесени туристически проекти между България и западната й съседка е друга насока, в която от сръбското посолство виждат перспектива. И от двете страни на границата това са най-бедните региони, но липсата на индустрия е запазила природата им. “Специално в пограничните райони има възможности за туризъм, свързан с екстремни спортове, посещение на природни и културно-исторически забележителности, кулинарен туризъм”, смята Миличевич. Той добави, че такива комбинации са световна тенденция и по европейските програми за трансгранично сътрудничество вече има много такива проекти.

От българското Министерство на икономиката смятат, че увеличение на стокообмена може да има предимно в леката промишленост – хранително-вкусовата, производството на висококачествени вина, а потенциал има и при дървопреработващия сектор, смятат от МИЕ. Като други перспективни области от министерството виждат фармацията, химическата и нефтохимичсъщоеската промишленост, текстил, обработка на метали. Засега най-голям дял в българския износ имат рафинираната мед и сплави и електрическа енергия. През 2012 г. влизащите към България стоки са били оловни руди и концентрати и медни отпадъци.

Данъците в Сърбия

Данък корпоративна печалба - 15%

Данък върху дивиденти, капиталови печалби, лихви  - 20%

ДДС - 20%

Облекчен ДДС* -  8%

*Важи за основни хранителни стоки, ютилити услуги, вестници и др. 

Осигуровки

Пенсионна - 11%

Здравна - 6.5%

Безработица - 0.75%

Субсидии за инвеститори

Тип проект                                                       Възстановени разходи

Висока значимост, поне 200 млн. EUR        До 17% от инвестицията

инвестиция и 1000 работни места

Голям проект за поне 100 млн. EUR             До 17% от инвестицията

и 300 раб. места

Голям проект за 50-100 млн. EUR                 До 20% от инвестицията

с поне 300 раб. места

Средно голям проект за поне 30 млн.           До 17% от инвестицията

EUR и поне 150 раб. места

Помощ за открити работни места                 4000-10000 EUR за всяко

Източник: Serbia Investment and export promotion agency

Балканските стени на Сърджан Драгоевич (накратко за "Парад")

На Балканите обичаме да издигаме стени. Високи, двуметрови зидове, които да ни пазят от непознатия свят. Огради, с които да защитим собствените си малки светове от непознатото, от чуждото, което винаги ни изглежда лошо. Независимо дали е съседната държава, съседният двор или някой, различен от нас. Затова само на Балканите има хора, които могат толкова добре да разберат и да покажат различията и страховете от тях.

Сърджан Драгоевич е от многото балкански режисьори, за които войната между различията има барутен вкус, но е сред малкото, които успяват да покажат войната между тези различия повече със смях, отколкото със сълзи. Последният му засега филм “Парад” ("Parade", 2011) избира за основа истинската история на първите гей-паради, организирани в Белград, на които се стига до кървави сблъсъци с неонацисти. И успява да предаде не само балканската хомофобия, не само мачовския хумор и симпатията към отритнатото гей-общество, а и цяла югославска лавина от неразбиране, затваряне, стремеж само ти да си правият и правилният, която години наред разкъсваше бившата конфедерация от войни.

Наред с голямата война, онази на големите мъже и големите битки, на куршумите и танковете, тече и една малка, незабележима наглед война. Тя е дребна, в дребните жестове на личните вражди, в неотстъпчивостта към другия, в подозрението, с което подхождаш към различните. Но завъртени от голямата война, забравяме, че точно тези малки битки са я довели пред вратите ни. В “Парад” Драгоевич избира да покаже една точно такава наглед малка битка – гей-обществото на Белград срещу млади неонацисти, стари бивши военни (които трибуналът в Хага би търсил, ако имаше повече сили) и патриархалния балкански морал.

Като всеки хубав филм и в този има любовна история, даже няколко, има смях, има пътуване и много оригинален хумор. Има и кръв, и неочаквани сълзи, и финал, който дойде изведнъж. Отвъд битката на хората с различна сексуална ориентация да покажат, че ги има, Драгоевич оставя въпросите за това колко сме готови да приемем различията у другите – били те расови, от личния живот или от националността. Колко сме толерантни всъщност и не е ли ежедневието ни една постоянна борба между това, което искаме да бъдем, и това, което другите очакват? И ако едно по-старо поколение е хвърляло гранати и е убивало в името на национализма си, не прилича ли и по-младото на него с отказа си да погледне и приеме този, който не прилича на него, макар да няма бомби, а само бухалки?

Преди около 20 години, в разгара на войната в бивша Югославия, България ми изглеждаше на косъм да попадне също в конфликта. Бомбите тогава изглеждаха близо, а мракът на пост-социализма беше обхванал всички в страха какво ще се случи. Тогава, с детска наивност (а знаех, че е наивно), си лягах рано, за да избягам от страха, че войната ще се пренесе точно тази нощ към мен. Порасналите бягат по друг начин – в скривалища, в себе си, далеч в други държави и градове... Но никога не могат да избягат от себе си и от войните, които сами си носим. Историята на “Парад” може да се е случила в Белград, но може да се случи и на още много, много други места. Тя продължава да се случва с подозрението към различния, с ежедневна любов, чрез която се бориш да запазиш една по-голяма, с проглеждането и болката по загубените хора и места, за които преди това никога не би помислил, че ще ти липсват.

Сюжетът:

Лимон (Никола Койо) е бивш военен, който носи всички белези на балканския страшен мъж – дотам, че държи пистолети във вазите, вместо цветя. Бисерка (Христина Попович с изключително добра роля) е кандидат-втората му жена, която се е заела да организира невиждана сватба и намира идеалната агенция, която да й помогне. Само че с една подробност – собственикът и главен арт-организатор Мирко (Горан Йевтич) е гей. След няколко недоразумения между партньора му – ветеринарният лекар Радмило (Милош Самолов), и Лимон, агенцията се съгласява да направи сватбата-мечта. С условието бившият военен и неговите приятели да охраняват гей-парада в Белград. Нищо обаче не е толкова лесно и по балканските пътища, в розова кола, Лимон и Радмило се отправят на едно пътуване колкото в миналото, толкова и в неочаквани бъдещи приятелства.

А междувременно един от организаторите на нападенията срещу гей-обществото се оказва синът на Лимон от първия му брак. И така, баща и син застават един срещу друг, докато балканският хумор внезапно преминава в балканска драма. Дълбока, тежка и необратима, със смях и сълзи, след които никога няма да виждате малкия свят наоколо както досега.

Das Man

Те нямат въпроси,
а търсят неистини,
те гледат на дните си
като на нещо измислено.

Тези дни ще се случат
ако друг ги поиска,
той ще пише сценария
и ще се смее неискрено.

Той ще дава и ролите,
във които ще влизат,
всеки път ще е същото -
Той е Цезарят, те са робите.

Те си носят кръстове,
без които не могат,
приковани в безсилие
от първата дума до гроба.

В боговете измислени
трябва някой да вярва,
как ли иначе ще са живи,
ако с разума им изневеряват?

Как ще вдигат ръцете си
с милостиня във шепите
и ще хвърлят трохите,
ослепели от себе си?

Кой ще гледа с въздишка
тези храмови идоли,
кой ще вгражда душата си
в техните зидове?

Кой ще дръпне завесата
в театралната драма,
ще разгони суфльорите,
ще открие измамата?

Кой ще пише трагедии
със собствени думи,
ще обръща посоките
и ще търси сметки
за всичко изгубено?

Кой ще хване синьото,
заключено в шепите,
да рисува небето,
откраднато от сърцата ни?

И нима ще остане
още нещо от вчера,
още стари отломки
и отровни химери?

Утре няма описано,
в утре няма програма,
утре всъщност се ражда
от една днешна, омръзнала драма.

Смъртоносната алчност срещу пчелите

Всяка една сутрин, когато светът се изправя пред очите ни, когато виждаме и веднага забравяме колко е прекрасен, толкова малко са хората, които благодарят на едно от най-големите чудеса на природата, без които земята, въздухът, дори небето нямаше да е същото. Всяка сутрин почти всеки от нас забравя да благодари на милиардите малки същества, без които светът нямаше да бъде толкова красив и цветен. Пчелите са надживели няколко епохи и през това време са променили цялата природа до вида, който познаваме днес. Пчелите са нещо повече от производители на мед и насекоми. Без тях на Земята почти нямаше да има цветя, плодове, зеленчуци, а изборът ни на храна щеше да се разпростира основно между пшеница, ориз и царевица. На пчелите дължим растежа на всички цъфтящи растения, те са в основата на над 70% от храната, която се произвежда днес по света.

Хората обичат да се гордеят с това, което изобретяват; с новите хоризонти, до които стигат; със  земите и небесата, които покоряват. Но няма нито един човек, който би могъл да замени дори един кошер. Никое изобретение, никоя лаборатория, никой гений, ничия ръка не би могла да направи това, което правят пчелите.

За изчезването им има много причини. Главната е алчността. Тя обединява отравянето, отказът на пчелари да продължат да се занимават с отглеждане на кошери, липсата на достатъчно цвят и гладната смърт на хиляди пчелни семейства. Алчността трови почвата, от която израстват цветове, смъртоносни за едно от най-важните и неповторими същества на планетата. Алчността са химическите концерни като BASF, Syngenta, Monsanto...Алчността са производители на зърно, искащи да бъдат много богати, много бързо. Алчността е заливането на огромни площи с еднотипни култури, в които няма и едно медоносно цвете. Алчността убива гори, отсича уж ненужни храсти, създава отровни семена и изпълва въздуха с лабораторни смеси, обричайки пчелите на унищожение.

Алчността беше (и дано вече не е) решението на 14 държави, сред които и България, да не искат забрана на смъртоносни пестициди, взето в средата на март. Алчност ще бъде, ако и второто гласуване в ЕС не одобри забраната, алчност, която води до самоунищожение.

В понеделник, 13.30, до Министерски съвет ще има нов протест, с който да кажем, че искаме забрана, защото искаме да има утре. Независимо дали можете да дойдете или не, разпространете съобщението. Ако ние не говорим, тишината и стремежът към пари ще продължат да убиват - първо пчелите, скоро след това и познатия ни прекрасен свят. Ние сме единствените, които могат да убият алчността така, както тя се опитва да убие нас. Помислете за нея като за вирус, който изсмуква живота. Срещу него има само едно лечение - твоят глас.

Канибали на чуждата болка

На 27 февруари, седем дни след като подава оставка, все още действащия премиер Бойко Борисов приема в болница “Лозенец” новият български патриарх. Правителствената пресслужба не пропуска да информира всички накъде се движи кръвното на Борисов и как тупти сърцето му.

По това време, някъде далеч на Изток, лекари във Варна се борят за сърцето на един млад мъж. Приятелите му нямат с какво да му помогнат, освен да молят да се дари кръв. Докато социални мрежи и шепа медии споделяха, че Пламен Горанов има нужда от кръвопреливане, казионните се бяха вторачили в налягането на Борисов и споделяха снимките на пресцентъра му.

Пламен Горанов се бори за живота си по-малко от две седмици. И почина на националния празник. През това време ГЕРБ се занимаваше със странни договорки, опитваше се да имитира нещо като самокритика и умуваше “Абе ние подкрепяме ли го още тоя Киро Йорданов, или да го жертваме?”

ГЕРБ, които издигнаха Йорданов за последния му мандат като кмет на Варна. Йорданов, срещу когото Пламен Горанов протестираше. ГЕРБ, чиито чадър над ТИМ беше видим от всички. ТИМ, срещу които Пламен Горанов се изправи.

Докато години наред Пламен, заедно с хиляди други млади хора се опитваше да работи честно, да не емигрира, да прави живота по-красив, структурите на ГЕРБ грижливо поддържаха чадърчета над любимите си олигарси. Не мога да говоря за всичките им схеми и покровителства, мога да разкажа само за три от тях.

ГЕРБ смени ръководството на Комисията за финансов надзор. Тази комисия надзирава двете пенсионни компании на ТИМ - “ЦКБ-Сила” и “Съгласие”. Нито, нито веднъж те не отнесоха санкция за преливането на пари в свързани лица, нито веднъж не се чу за проверка на сигналите – как техни представители се договарят с работодатели, да прехвърлят служителите си към техните пенсионни фондове.

ТИМ си има застрахователна компания. Тази компания, “Армеец”, беше един от най-върлите противници на премахването на маркирането на автомобили, заради което се слагаха лепенки “анти-кражба”. Никой не провери защо преди години колите на клиенти, отказали се от компания, която слага маркировка, се крадяха. Не се оправдавайте с предишните – давността и отговорността не свършват с всеки мандат.

Никой не провери, никой не санкционира, никой не се запита как така взаимни фондове, гравитиращи около ТИМ, за дни привличаха десетки милиони левове. Които пак се инвестираха в компании на групата.

Почти четири години ГЕРБ подкрепяше куп монополисти, олигарси, съмнително забогатели, подкрепяше техните феодални протежета, сред които беше Киро Йорданов. Почти четири години ГЕРБ не ревизира сметките на предишната власт, не сгъна чадърите й, не пожела да види какво става във Варна. Или, впрочем, виждаше. Но на ГЕРБ това му харесваше. Мълчанието беше толкова удобно, толкова беше хубаво да поглеждаш подигравателно някакво си момченце, тръгнало да вика “Долу ТИМ!”. Ама толкова беше удобно удобните ти медии да го наричат хипи, беден, безработен, луд, депресиран, толкова беше удобно просто да плащаш на лумпени, които да пишат обиди по форумите.

И два дни след като Пламен Горанов почина, толкова лесно изглежда да обявиш траур за него. Официален. Правителствен. Да сложиш мъката в рамки. Да смяташ, че спуснатите наполовина знамена ще вдигнат рейтинга ти. Това не е дори лицемерие. Това не е цинизъм. Това е желание да ядеш чужда болка. Това е канибалски опит да си спасиш някакви проценти електорална подкрепа. Смятате, че тя се мери в изпратените прессъобщения, които клакьорите ви разпространяват светкавично със сериозен глас? Не, подкрепата се мери с поне капчицата морал, която всеки човек би трябвало да има. А вие го нямате.


Официално прессъобщение от правителствената пресслужба, изпратено до медиите в 14.11 часа на 5 март:

"Във връзка със смъртта на самозапалилия се на 20 февруари т. г. Пламен Горанов, правителството в оставка обявява 6 март 2013 г. за ден на национален траур.

Решението на кабинета в оставка е взето неприсъствено."